Какво е биомаркер и какво представляват туморните маркери?
Всяка клетъчна, химична или физична промяна, която може да се измери и да се използва за проследяване на нормалните или патологичните промени в тялото се нарича биомаркер.
Туморните маркери представляват биомаркери, които се произвеждат от туморните клетки, а понякога и от клетките на тялото, в отговор на туморния растеж.
В широкия смисъл на понятието, туморен маркер е всеки показател, чиято концентрация може да се повиши при наличие на неопластичен процес в организма.
Туморните маркери са отпадъчни продукти от злокачествена неоплазма, които се появяват в ранните стадии на заболяването. При хора, които не страдат от ракови тумори, такива елементи не се откриват или се фиксират в малки количества
Тези маркери предоставят допълнителна информация, която може да се вземе предвид заедно с анамнезата на пациента, физикалния преглед, както и други тестове и процедури, като по този начин спомагат за откриването и диагностицирането на раково заболяване.
Къде могат да се открият туморните маркери
Тези маркери могат да се установят в кръвта, в урината и в тъканите в тялото. Нивото им може да се измери чрез лабораторни изследвания на кръв или лабораторни изследвания на урина.
В кои случаи се препоръчва провеждане на изследването?
Изследването на туморни маркери може да предостави информация, която да се използва при:
- Скрининг за злокачествено заболяване;
- Диагностициране на злокачествено заболяване;
- Стадиране на злокачествено новообразувание;
- Избор на лечение;
- Прогностична стойност;
- Проследяване ефикасността на лечението.
Заяви изследване
Кои са най-често използваните туморни маркери?
- PSA (простатен специфичен антиген) за рак на простатата,
- CA 125 за рак на яйчниците и матката, перитонеален рак,
- CA 15-3 за рак на гърдата,
- CA 19-9 за рак на панкреаса, рак на дебелото черво, рак на стомаха, рак на жлъчните пътища, рак на хранопровода,
- CEA (карциноембрионален антиген) за определяне на рак на дебелото черво, рак на хранопровода, рак на стомаха, рак на жлъчните пътища, рак на панкреаса, някои ракове на яйчниците,
- HCG (хорион гонадотропин) за определяне на трофобластичния тумор и туморите на тестисите,
- AFP за тумори на тестисите, някои ракове на яйчниците и ракове на черния дроб.
За някои видове рак не са открити туморни маркери. Това са рак на мозъка, рак на меките тъкани, рак на ларинкса, рак на пикочния мехур.
| Изследване | Цена в лева |
|---|---|
| ТУМОРНИ МАРКЕРИ | |
| Общ простатен специфичен антиген / tPSA | 18.00 |
| Свободен простатен специфичен антиген / fPSA | 18.00 |
| Карциноембрионален антиген / CEA | 20.40 |
| Карциноембрионален антиген 15-3 / CEA 15-3 | 20.40 |
| Карциноембрионален антиген 19-9 / CEA 19-9 | 20.40 |
| Карциноембрионален антиген 125 / CEA 125 | 20.40 |
| α-фетопротеин / AFP | 26.40 |
| Cyfra 21-1 | 38.00 |
| SCC / Плоскоклетъчен туморен антиген / | 48.00 |
| HE4 | 65.00 |
| CA 72-4 | 25.00 |
| HE4 + CA 125 + Roma | 85.00 |
Видове туморни маркери и качествата, които трябва да притежават
В онкологията се използват туморни маркери, които могат да се разделят в две големи групи: циркулиращи туморни маркери и тъканни туморни маркери.
Циркулиращите туморни маркери – могат да бъдат открити в кръвта, урината, фекалиите или други телесни течности при пациенти с карциноми.
Използват се за:
- Приблизителна прогноза на състоянието;
- За откриване на „остатъчен“ рак след лечението или дали не се е завърнал отново след лечение;
- Да се оцени отговорът на организма към лечнието;
- Оценка дали карциномът не е станал резистентен на прилаганото лечение.
Туморните тъканни маркери – откриват се в тъканта на самия тумор, обикновено в проба от тумора, която е взета по време на биопсия.
Туморните тъканни маркери се използват за:
- Диагноза, стадииране и/или класифициране на вида тумор;
- Евентуална прогноза;
- Избор на подходящо лечение (например, таргетна терапия).
Качествата, които притежава само “Идеалният туморен маркер” са:
- Висока спесифичност – да не се установяват повишени стойности у здрави или болни с доброкачествени заболявания.
- Висока чувствителност – да позволява откриване на злокачествено заболяване и при наличие на малък брой туморни клетки в организма.
- Органна спесифичност – да се повишава само при наличие на неопластичен процес в определен орган.
- Стойностите му да корелират с величината на туморната маса в организма (стадиране, прогноза)
Не е открит туморен маркер, който напълно да отговаря на тези изисквания и практически няма туморен маркер, който да бъде напълно органно специфичен.
При какви симптоми трябва да се направи изследване за туморни маркери?
Следните признаци могат да показват необходимостта от анализ за онкомаркери:
- Появата на възли, абсцеси, отоци и уплътнения под кожата. Особено тревожни са неоплазмите в лимфните възли.
- Рязко намаляване на телесното тегло, с нормално хранене и достатъчна консумация на полезни микроелементи.
- Хронична умора, апатия, липса на сила. Почивката, качественият сън и правилният дневен режим не влияят на ситуацията.
- Дискомфорт или болка в различни части на тялото. Причината за дискомфорта е необяснима.
- Повишено изпотяване, главно през нощта. Пот студена, лепкава.
- Неоплазми по кожата, характеризиращи се с необичайна форма, размер или серозен секрет.
Ако се появят поне три от горните признаци, е необходимо да се направят тестове за рак възможно най-скоро.
Метод на провеждане на изследването
Изследването за туморни маркери може да се осъществи посредством:
- кръвна проба;
- проба от урина;
- имунохистохимичен анализ.
Взетият материал след това се изпраща в лаборатория за анализ.
В някои случаи е необходимо повтаряне на изследването през определен период от време, защото нивата на туморните маркери могат да се променят с течение на времето — серийно изследване.
Обикновено не е необходима специална подготовка на пациента за изследване на туморни маркери.
Какви са рисковете при провеждане на изследването?
Рисковете са същите като при съответните изследвания се свеждат до:
- при изследване на кръв – болезненост на мястото на вземане на кръв; може да се появи малка синина (кръвонасядане, хематом) на мястото на убождане
- при имунохистохимично изследване – недостатъчно количество взет материал или неправилно взета, замразена, фиксирана, транспортирана или съхранена проба.
Рисковете от изследването на туморни маркери са свързани преди всичко с процедурата, използвана за получаване на течност или тъкан за изследване, независимо от това дали се взема кръв, прави се торакоцентеза за събиране на плеврална течност или се извършва биопсия за получаване на тъканна проба.
Какво показват стойностите на туморните маркери?
Стойностите на някои туморни маркери могат да бъдат по-високи от нормалните при някои здрави лица. Тютюнопушенето, наличието на инфекция, омазнен черен дроб или употребата на лекарство, което засяга чернодробните функции, може причини по-високи от нормалните стойности.
Когато стойностите на туморни маркери са по-високи при здраво лице, това разбира се е причина за тревога. При първото откриване на високи стойности е необходимо извършване на прегледи от съответния специалист, за да се изключи наличието на рак. След това е достатъчно да се прави проследяване на подходящи интервали. Ако няма неочаквани увеличения на този маркер, проследяването на пациента продължава в годишни прегледи.
Трябва да се има предвид, че тези маркери се секретират в кръвта не само от раковите клетки, но и от нормалните клетки. Следователно диагностичните стойности са променливи и понякога резултатите могат да бъдат объркващи.
Провеждането на тест има ли ограничения?
Въпреки че изследването на туморни маркери може да предостави много полезна информация за възникване или рецидивиране на злокачествено заболяване, този тест има своите ограничения:
– При някои пациенти туморните маркери могат да бъдат с повишени нива при заболявания или състояния, различни от карцином;
– Стойностите на туморните маркери могат да варират в течение на времето, поради което е трудно да се получат надеждни резултати;
– Нивото на даден туморен маркер може да остане непроменено до момента, в който състоянието на пациента не се влоши;
– Това затруднява ранното откриване и проследяване на злокачествените заболявания;
– Някои видове карциноми не произвеждат маркери, а при някои пациенти стойностите на туморните маркери са нормални, въпреки че е налице новообразувание;
Достатъчно ли е изследването на туморни маркери?
Ако в тялото има тумор, съответният туморен маркер показва по-висока от нормалната стойност. Но и при неракови заболявания може да се установят повишени стойности на тези маркери. Освен това при някои тумори стойностите на туморните маркери са нормални, така че с това изследване в клинична лаборатория не може да се установи наличие на тумор.
За правилна диагностика освен туморни маркери се провеждат и други изследвания.