Изследване за коклюш

Какво е коклюшът?

Коклюшът, известен още като магарешка кашлица или пертусис, е остро инфекциозно заболяване. Причинител на заболяването е бактерия Bordetella pertussis. Леките форми на заболяването се дължат на заразяване с Bordetella parapertussis. Протичането се характеризира с ларингит, трахеит и бронхит и протича с пароксизмални кашлични пристъпи.

Разпространен е навсякъде по света. В България също се регистрират случаи на инфекция, а сред учениците – значително нарастват.
Най-засегнати от заболяването са децата в ранна и доучилищна възраст. Поради намаляване на следваксинационната защита с възрастта е възможно заболяването да се среща и сред по-възрастните, но те трудно се откриват, поради липсата на типични пристъпи.

Как се предава инфекцията и какви са симптомите и стадиите на болестта?

Механизмът на предаване е по въздушно-капков път – при кихане, кашляне и при говор с пръски слюнка. Най-силно заразни са болните през началния стадий на заболяването. На този етап няма кашлични пристъпи.

Инкубационният период е в рамките на първите 3 седмици. Има клинична картина от симптоми, които са характерни за всяка вирусна инфекция на дихателните пътища – общо неразположение, секреция от носа, засягане на конюнктивите, поддържане на леко повишена температура и други. Хората често ги подценяват и ги смятат за обикновена настинка.

Stadium convulsivum (вторият стадий): Характеризира се със серия от пристъпи на кашлица, които стават по-интензивни Те са остри и водят до изчерпване на въздуха и последващо силно и шумно вдишване, след което последва нов взрив от кашлични пристъпи при издишване. При деца, кашлицата може да напомня на пристъпи на задушаване. Те са по-често нощем и обикновено в края на пристъпа децата посиняват и повръщат слузести материи. Болните се чувстват силно изтощени, трудно си поемат въздух.

Най-честите усложнения засягат дихателните пътища и централната нервна система. Възможно е развитието на пневмония, инфекция на средното ухо, загуба на апетит, дехидратация, гърчове, краткотрайно спиране на дишането. При тежки форми на заболяването заради нарушено снабдяване с кислород може да се стигне до мозъчни кръвоизливи, които могат да доведат до мозъчно увреждане или смърт.

Лечението зависи от степента на инфекцията и симптомите, както и от възрастта и здравословното състояние на пациента. Обикновено лекарят определя лечебен план и антибиотично лечение.

Stadium decrementi (третият стадий): Настъпва две до четири седмици след заразяването. Пристъпите на кашлицата намаляват, а бронхите се успокояват.

Във възстановителния период започва разреждане на кашличните пристъпи.

Кои са най-силно засегнати от инфекцията?

Най-засегнати са новородени и малки деца, които страдат от интензивна и тежка кашлица. Малките деца могат да имат усложнения, включително спиране на дишането.

Кога да се изследвам за коклюш?

При кашлянето бактериите, които попадат в организма, се настаняват в горните дихателни пътища и бронхите. Те създават токсини, които пък дразнят клетъчните структури и лигавицата и предизвикват дразнение.

Основно значение за диагнозата има откриването на бактериалния причинител. Освен това от кръвната картина също се наблюдават промени, които са характерни за бактериалните инфекции – повишавне на левкоцитите (левкоцитоза), скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ) е завишена. Рентгеновото изследване показва в 1/5 от случаите усилен белодробен рисунък.

Микробиологично изследване се провежда както на болните, така и на тези, които са били в контакт с тях.

Каква е подготовката за изследването?

На микробиологично изследване подлежат както болните, така и тези, които са имали контакт с тях.

Лабораторните методи за изследване включват тестове за амплификация на нуклеинова киселина (напр. полимеразна верижна реакция [PCR]), серология, култура и директно флуоресцентно изследване на антитела. Културата и директното флуоресцентно изследване на антитела са ограничени от ниската чувствителност, което прави амплификацията на нуклеинова киселина и серологията предпочитаните тестове.

Вземане на проба

Изследва се храчка или назофарингеален секрет, който е най-добре да бъде взет сутрин на гладно или поне 3-4 часа след хранене. Вземането на секрета става чрез стерилен памучен тампон, който е закривен под ъгъл. Необходимо е използването на специални тампони, които не съдържат мастни киселини. Те са токсични за коклюшните бактерии и резултатите могат да бъдат компрометирани.

При невъзможност за вземане на секрет – най-често при деца, се прилага директно накашляне върху среда на Борде-Жангу (петри със специфична хранителна среда, която осигурява растеж на бактериите). Важно е пробите да бъдат своевременно транспортирани до лаборатории за провеждане на изследването, поради неустойчивостта на бактериите и възможността за получаване на фалшиво отрицателни резултати.

Част от взетия материал се използва за изготвяне на микроскопски препарат за директна имунофлуоресценция. Но този метод все по-често се измества с PCR изследване, което се характеризира с висока чувствителност – до 80-100%.

Анализ на резултатите

• Положителният резултат показва наличието на ДНК от Bordetella pertussis или Bordetella parapertussis. В някои случаи пациентът може да даде положителен тест както за коклюш, така и за паракоклюш.
• Отрицателният резултат показва липсата на откриваема ДНК на коклюш и паракоклюш в пробата, но не отрича наличието на микроорганизъм или активно или скорошно заболяване (известен процент на инхибиране <1%).
• Интерпретирането на резултата винаги трябва да бъде съчетано с информация за клиничното състояние на пациента, история на
  заболяването и епидемиологични данни от специалист.

Трябва ли да се ваксинирам?

Ваксинацията е силно препоръчителна. В зависимост от това колко тежко протича заболяването, лекарите могат да предпишат и антибиотик. Ако заболелите вече имат тежки и болезнени пристъпи на кашлица, антибиотиците не могат да ги прекратят, но могат да намалят периода, в който болният е заразен за околните. Когато започне кашлицата, е важно засегнатите да се опитват да седят максимално изправени и да навеждат главата си напред.

Въпреки че основната стратегия за превенция на коклюша е ваксинацията, той може да засегне хора на всякаква възраст, включително ваксинирани юноши и възрастни. За да се оцени тежестта на заболяването и ефикасността на ваксината, трябва да се провеждат диагностика и епидемиологичен надзор въз основа на точни и валидни диагностични методи.

Кога се поставя ваксина?

Обикновено се поставя като част от комбинираната ваксина, която се нарича DTP или DTaP, в зависимост от типа на ваксина и страната, в която се прилага. Ваксината DTP/DTaP включва ваксини срещу дифтерия (D), тетанус (T) и коклюш (P за първокашлица) по обща схема за ваксиниране.

Препоръчва се да се приложи ваксинация по време на всяка бременност, предпочитателно във второто или третото тримесечие.

Един от основните аргументи за ваксиниране на бременните жени срещу коклюш е защитата на новороденото. Прилагането на ваксина за коклюш по време на бременността може да предаде нива на антитела на бебето през плацентата, като го предпазва от коклюша в първите месеци на живота, когато имунната му система е най-уязвима.