Токсикологични изследвания

Токсикологичният тест е тест с помощта, на който се изследва кръвта или урината за наличие на лекарства, наркотици или други вещества. В някои случаи може да се изследва стомашно съдържимо, пот или слюнка.

Веществата могат да бъдат случайно или преднамерено погълнати от пациентите, инхалирани (вдишани), инжектирани или абсорбирани през кожната повърхност или лигавиците в резултат на професионални дейности. Възможните препарати са лекарства с или без рецепта, витамини, хранителни добавки, алкохол, наркотични съединения.

В кои случаи се препоръчва провеждане на токсикологични тестове?

Токсикологичният тест се провежда в следните случаи:

• За откриване на причина за възникване на живото застрашаващи симптоми, безсъзнание, странно поведение. Обикновено се извършва до 96 часа (4 дни) след прием на съответното вещество.
• За откриване на злоупотреба с лекарства.
• За изследване за злоупотреба при някои видове професии – шофьори на автобуси, училищен персонал, или като част от медицинското свидетелство за започване на работа.
• За изследване на спортисти.
• За изследване за наркотични съединения.

Видове токсични елементи, които може да се установят при токсилогичните изследвания

Мед в плазмата и урината

Приемът на мед се осъществява най-вече чрез хранителния режим; абсорбирането му е лесно, но е ограничено от хомеостатичните механизми след достигане на необходимото ниво. След абсорбиране, медта се свързва с албумина и церулоплазмина, след което се съхранява в черния дроб и в по-малки количества в бъбреците. Основният начин за отделяне на медта е билиарния, чрез урината се отделя по-малко количество.

Болестта Wilson е автозомно рецесивно заболяване, характеризиращо се с нарушаване на нормалната хомеостаза на медта: нарушена жлъчна екскреция на мед, прекомерно задържане на мед в черния дроб, намаляване на концентрацията на церулоплазмин и увеличение на екскрецията на мед с урината. Клинично се проявява чрез лезии на черния дроб, на бъбреците, неврологични увреждания и увреждания на роговицата и хемолитична анемия.

Синдромът Menkes е летално заболяване засягащо много системи, свързано с невродегенеративни симптоми и аномалии на съединителната тъкан, които причиняват дефицит на един или повече ензими зависими от медта.

Хроничното вдишване на мед по време на различните процеси на обработка на медта (металургия, покритие на предмети с мед, запояване) може да предизвика повдигане, повръщане, хепатомегалия, неврологични прояви. Острото излагане води до раздразнение на горните дихателните пътища, повишена температура и болки в мускулите.

Олово в кръвта и урината

Оловото е най-широко използвания цветен метал. Оловото и неговите съединения имат много търговски и индустриални приложения, откривайки се в лакове и бои, батерии, пигменти, инсектициди, пластмасови и керамични материали, медицинско оборудване, оръжия, бензин, в сферата на заваряването.

Основните начини на излагане на неорганично олово са вдишването и поглъщането. При възрастните излагането е най-вече професионално, а при децата чрез поглъщане на бои с олово от стари къщи (синдрома „пика”).

Оловото се абсорбира от организма както чрез дихателния, така и чрез стомашно-чревния тракт. Абсорбцията е обратно пропорционална на размера на частиците, поради което вдишването на оловен прах има най-голям ефект. Пренася се и трансплацентарно и участва във вродената интоксикация, със следните възможни последствия: спонтанен аборт, недоносеност или ниско тегло при раждане.

Ранните симптоми на отравянето с олово (сатуризъм) са: апатия или раздразнителност, физическа астения, повдигане, запек, интермитентни коремни болки, миалгии. Сред хематологичните усложнения на сатуризма е и анемията с ретикулоцитоза и базофилна пунктация при изследване на намазка с периферна кръв.

Освен това могат да се наблюдават още: характерна гингивална линия и натрупване на олово по дългите кости при децата. При острите отравяния могат да се наблюдават тежки стомашно-червни смущения и невротоксичност (атаксия, мускулна слабост, конвулсии, ступор, кома). Завишеното отделяне на олово с урината показва прекомерно излагане, независимо от клиничните прояви.

Други характеристики на сатуризма са нарастване на делта-аминолевулинова киселина в урината, нарастване на свободния еритроцитен протопорфирин и намаляване дехидразата на аминолевулиновата киселина.

Живак в кръвта и урината

Живакът и съединенията му имат множество промишлени приложения: електромери, термометри, добавки, антимикробни консерванти във бои, козметични и фармацевтични продукти.

Острата или хронична интоксикация с живак засяга бъбреците, централната нервна система и стомашно-чревния тракт. Симптоматичната триада при интоксикация с живак е следната: ставни дисфункции, смущения в мускулната дейност и стесняване на зрителното поле.

Хроничното излагане на металните и неорганични форми на живака причиняват нервност, тремор и раздразнение на лигавиците. Интоксикацията с неорганичен живак се свързва най-вече с периферни ефекти на следните заболявания: гастроентерит и тубуларен нефрит, докато излагането на органични съединения засяга най-вече централната нервна система, като е възможна появата на тежки и необратими увреждания.

Хроничната интоксикация с неорганичен живак е професионална болест, която засяга най-вече миньорите и работниците в леярни. Най-често срещания непромишлен източник на отравяне с живак е консумацията на риба замърсена с метилживак.

Манган в кръвта и урината

От промишлена гледна точка, манганът е сребристо-сив метал, който се среща в рудата под формата на оксиди. Намира приложение в стоманената и химическата промишленост. Наличен е в оцветителите за стъкло и сапун, бои, лакове и линолеум.

Манганът играе важна роля в липидната и въглехидратната обмяна, образуването на носната тъкан и репродуктивните процеси.

Острата интоксикация причинява висока температура, втрисане, миалгия, съхнене на лигавицата от устата и гърлото. Хроничната интоксикация чрез вдишване на манганов прах се свързва с невропсихични симптоми (манганизъм): главоболие, раздразнение, възбуда, смущения в говора, слуха и ходенето, тремор, скованост на лицето, халюцинации, разстройство на личността.

Арсен в кръвта и урината

Острото излагане, чрез поглъщане на арсенови съединения или чрез вдишването на арсен, причиняват тежки стомашно-чревни симптоми (кървене), жълтеница, бъбречна недостатъчност и колапс, с голяма вероятност за летален край.

Хроничната интоксикация с арсен се диагностицира трудно. Може да се наблюдават коремни болки, диария, хиперпигментация, хиперкератоза, периферни невропатии, енцефалопатия.

Хроничното излагане чрез вдишване, при работещите в леярните се свързва със завишен риск от рак на белия дроб.

Симптоми на натрупване на токсини в организма

• неприятна миризма от тялото дори след къпане;
• лош дъх в устата;
• разстройство;
• запек;
• нарушения в съня;
• замайване;
• косопад;
• проблеми с ноктите;
• кожни проблеми.

Метод на провеждане на изследването:

• Изследване на проба кръв – Вземане на венозна кръв от медицински специалист.
• Изследване на проба урина

При изследване за злоупотреба в някои случаи е необходимо проследяване на вземането на пробата от урина, за да се избегне даването на чужда проба или добавянето на други съставки.

Резултати от проведеното изследване:

При провеждане на токсикологичен тест могат да бъдат изследвани кръв, урина или слюнка. Много от тестовете отчитат единствено наличието на определени елементи (качествени тестове). След това е необходимо допълнително изследване за определяне на количеството на откритото вещество, както и за потвърждаване на получените резултати.

• Нормални стойности:

Не се откриват патологични елементи в кръвта и урината.
Нивата на приеманите лекарствата (с или без рецепта) са в терапевтични граници.

•  Отклонения от резултатите:

Откриват се патологични елементи в кръвта и урината.
Нивата на приеманите лекарствата (с или без рецепта) са или твърде ниски или твърде високи, за да бъдат терапевтични.

 Високи стойности

Високите стойности на лекарствата (с или без рецепта) може да се дължат на злоупотреба или да бъдат инцидент. Причината може да бъде еднократна висока доза, продължително приемане на по-високи дози или неправилен прием.

Ниски стойности

Ниските стойности на лекарствата (с или без рецепта) може да се дължат на неправилен прием.

Кога не трябва да провеждате изследването?

Изследването може да не се проведе или получените от него резултати да не са полезни в следните случаи:

• Някои лекарства могат да бъдат объркани с други – например някои лекарства за лечение на кашлица, без да съдържат наркотични вещества с такива с наркотични.
• Приемът на определени храни и напитки (например съдържащи маково семе).
• При наличие на кръв в урината.
• Интервала между приема на субстанцията и провеждането на теста.
• Използване на детергенти или бикарбонати.
• При недостатъчна проба от урина.

Някои лекарства могат да променят резултата от токсикологичния тест. Ето защо задължително трябва да съобщите на Вашия лекар всички лекарства, които сте приемали последните 4 дни дори и да се касае за хранителни добавки и витамини.

Каква е цената на теста?

Всяка лаборатория калкулира цена. Тя зависи от много фактори – цел на провеждане на изследването, вид на пробите и др.