Лупус – симптоми, причини и лечение

Какво е лупус?

Лупусът (или вълчанка) е хронично автоимунно заболяване, което засяга различни органи и системи в тялото. Най-често болестта засяга кожата, сърцето, бъбреците, белите дробове, кръвоносните съдове, ставите и централната нервна система, но може да се прояви и в други органи.

Името на заболяването идва от 13-ти век, когато характерният обрив е наподобявал ухапване от вълк.

Лупусът може да засегне хора от всякакъв пол и възраст, но най-често се среща при жени между 15 и 44 години.

Важно е да се отбележи, че лупусът не е заразен.

Симптоми на лупус

Лупусът често се диагностицира години след първоначалните симптоми, които могат да бъдат провокирани от инфекции, медикаменти или прекомерно излагане на слънчева светлина.

Симптомите на лупус могат да варират в зависимост от органите, които са засегнати, но някои от най-често срещаните първи признаци включват:

• Температура над 37,5ºC
• Червен обрив с форма на пеперуда по лицето
• Червени петна по други части на тялото
• Болезнени рани в устата и носа
• Мускулна болка и скованост
• Болка в ставите и подуване
• Косопад
• Чувствителност към светлина
• Умора
• Конвулсии без видима причина

Тези симптоми обикновено се проявяват в моменти на криза, като се появяват внезапно и интензивно за няколко дни или седмици, след което могат да изчезнат. В някои случаи симптомите остават постоянни.

Причини за заболяването

Лупусът е автоимунно заболяване, което обикновено се причинява от генетични мутации по време на бременност и не е заразно. Той не може да се предава от човек на човек.

Лупусът може да остане асимптоматичен, а симптомите да се развият по-късно в живота. Те могат да бъдат стимулирани от фактори като прекомерно излагане на слънце, вирусни инфекции или прием на някои лекарства. Тези фактори не причиняват лупус, но могат да изострят и проявят симптомите му.

При някои хора първоначалните признаци на заболяването се появяват по време на периоди с чести хормонални промени, като пубертет, бременност или менопауза.

Фактори, които допринасят за развитие на лупус

Ето някои от факторите, които се смята, че допринасят за развитието на лупус:

• Генетични фактори – Известно е, че определени генетични мутации могат да увеличат риска от заболяването.
• Наследственост – Лупусът може да се предава в поколенията.
• Фактори на околната среда – Прекомерното излагане на слънце може да стимулира развитието на лупус.
• Прекомерен прием на лекарства – Някои медикаменти като бета-блокери, антиаритмични лекарства и лекарства за лечение на туберкулоза могат да увеличат риска от заболяването.
• Инфекции – Инфекции на дихателните пътища, кожата или уринарния тракт могат да инициират лупус или да предизвикат рецидив.
• Хормони – Хормоналните промени, като тези по време на пубертет, бременност или менопауза, могат да играят роля в развитието на заболяването.

Рискови фактори за развитие на лупус

Рискът от развитие на лупус се влияе от различни фактори.

Етническата принадлежност също играе роля, като лупусът е по-разпространен сред хора от африкански, латиноамерикански, индиански и азиатски произход в сравнение с тези от европейски произход.

Някои външни фактори могат да допринесат за отключване или влошаване на заболяването. Продължителното излагане на студ и влага може да натовари организма и да предизвика поява на симптоми.

Стресът също може да активира имунната система и да доведе до развитие на болестта. Освен това тютюнопушенето не само увеличава риска от лупус, но и може да засили тежестта на симптомите при вече диагностицирани пациенти.

Основни типове на лупус

Лупусът може да се класифицира в четири основни типа в зависимост от неговите характеристики, симптоми и причини:

Системен лупус еритематозус – най-често срещаният тип, при който се възпаляват различни органи и части на тялото като кожата, ставите, сърцето, бъбреците и белите дробове.

Дискоиден лупус – засяга само кожата, като се образуват лезии, без да се възпаляват други органи. При някои пациенти може да се развие системен лупус с времето.

Лупус, предизвикан от лекарства – обикновено възниква при честа употреба на лекарства като хидралазин или изониазид. Симптомите изчезват след спиране на лечението.

Неонатален лупус – много рядък тип, който може да се предаде на плода по време на бременност.

Идентифицирането на точния тип е важно за избор на адекватно лечение.

Усложнения, до които може да доведе лупус

Лупусът може да доведе до различни усложнения в зависимост от засегнатите органи и системи. При някои пациенти заболяването протича без сериозни последици, докато при други може да предизвика значителни здравословни проблеми:

• Бъбречно увреждане – възпалението на бъбреците може да прогресира до бъбречна недостатъчност.
• Кожата – при лупус, както и при други автоимунни заболявания, могат да се развият различни кожни усложнения и обрив по лицето. Сред тях са косопад, калциноза (натрупване на калциеви отлагания в кожата) и червен, мрежовиден обрив, свързан с нарушена циркулация в кръвоносните съдове.
• Сърдечно-съдови заболявания – повишен риск от инфаркт и инсулт.
• Белодробни проблеми – възпалителни процеси в белите дробове, които могат да причинят болки в гърдите и задух.
• Засегната централна нервна система – възможни са главоболие, проблеми с паметта и припадъци.
• Кръвни нарушения – включително анемия и намален брой тромбоцити.
• Усложнения при бременност – риск от спонтанен аборт, преждевременно раждане и прееклампсия.
• Ставни увреждания – възпаление, водещо до болка, скованост и деформация

Как се поставя диагноза лупус?

Диагностицирането на лупус може да бъде предизвикателство, тъй като симптомите му често наподобяват тези на други заболявания. Поради липсата на специфичен тест за лупус, лекарите използват няколко диагностични метода, за да потвърдят състоянието:

• Анамнеза – подробен разговор с пациента за симптомите и медицинската му история.
• Физически преглед – лекарят търси характерни признаци като кожни обриви, ставни болки и подути лимфни възли.
• Лабораторни изследвания – кръвни и уринарни тестове, които откриват специфични антитела и биомаркери, свързани с лупус.
• Образна диагностика – ултразвук, компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс за откриване на възпаление и увреждане на органи.
• Биопсия – вземане на проба от засегната тъкан, като кожа или бъбреци, за допълнително потвърждение на диагнозата.

Изследвания за диагностициране на лупус

За да се потвърди диагнозата на лупус, освен оценка на симптомите, специалистът може да препоръча кръвни и уринни изследвания. Основните промени, които могат да показват заболяването, включват:

• Излишък на протеин в урината
• Нисък брой на червените кръвни клетки в кръвта
• Ниски нива на левкоцити (под 4,000/mL)
• Намален брой на тромбоцитите в два или повече кръвни теста
• Ниски нива на лимфоцити (под 1,500/mL)
• Наличие на анти-двойноверижно ДНК антитяло или анти-Sm антитяло
• Повишени антинуклеарни антитела в кръвния тест

Вашият лекар може също да назначи рентгенова снимка на гръдния кош или бъбречна биопсия, за да установи възпалителни промени в тези органи.

Съществува ли лечение за лупус?

Лечението на лупус е индивидуално и зависи от тежестта и вида на симптомите при всеки пациент. Основната цел е да се контролира възпалението, да се облекчат симптомите и да се предотвратят увреждания на органите.

Сред най-често прилаганите методи са:

Нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС) – използват се за намаляване на болката и сковаността в ставите.

Кортикостероиди – помагат за потискане на възпалението и контролират активността на имунната система.

Имуносупресивни лекарства – използват се при тежки форми на заболяването, за да предотвратят автоимунните реакции и увреждането на органите.

Биологични лекарства – прилагат се при пациенти, които не реагират на стандартната терапия, като потискат възпалителните процеси.

Хранителни добавки – омега-3 мастни киселини, витамин Е, витамин С и рибено масло могат да подпомогнат общото състояние на организма.

Кога е необходимо да се консултирате с лекар?

Ако изпитвате необясним обрив, продължителна умора или повишена температура без ясна причина, е препоръчително да се свържете с лекар. Ранната диагностика и навременното лечение могат да помогнат за контролиране на симптомите и предотвратяване на усложнения.

Профилактика

Тъй като точните причини за лупус не са напълно изяснени, не съществува конкретна първична профилактика. Въпреки това информираността за заболяването, неговите симптоми и рискови фактори може да помогне за ранното му разпознаване.

Ако сте в рискова група, е препоръчително да провеждате редовни профилактични прегледи и изследвания. Това може да спомогне за навременното откриване на болестта и предприемане на подходящи мерки за контрол на състоянието.

Превенция на заболяването

Понастоящем няма доказан начин за предотвратяване на лупус. Въпреки това, определени здравословни навици могат да помогнат за намаляване на риска от отключване или влошаване на заболяването.

Сред тях са ограничаването на прекомерното излагане на слънце, спирането на тютюнопушенето, ефективното управление на стреса и поддържането на балансиран начин на живот.

Здравословното хранене, богато на витамини и минерали, както и редовната физическа активност, също могат да допринесат за по-добро общо състояние и намаляване на рисковите фактори.