Амилаза (Amylase)

Какво е амилаза?

Амилазата е основен ензим, отговорен за разграждането на сложните захари до по-прости форми, които организмът използва като енергиен източник.

Каква е ролята ѝ, как функционира и какви са последствията при нейния недостиг? В следващите редове ще разгледаме най-важната информация по темата – за да можете навреме да разпознаете симптомите и да потърсите адекватна медицинска помощ.

Амилазата е един от основните храносмилателни ензими, тъй като разгражда големите въглехидрати на по-малки фрагменти, които се подлагат последваща обработка, за да впоследствие да бъдат усвоени от организма. Основната част от амилазата се произвежда в панкреаса, като действа в тънките черва. Освен това се произвежда от слюнчените жлези, клетките на тънките черва, яйчника, плацентата, черния дроб и Фалопиевите тръби. В серума се откриват само панкреатичната (40% от общата) и слюнчената (60% от общата) амилаза. Важно е да се отбележи, че наличието на малко количество амилаза в кръвта е нормално. Повишената или намалената ѝ концентрация обаче налага консултация със специалист.

Видове амилаза

Ензимът амилаза включва няколко основни разновидности, всяка от които има специфична роля в разграждането на сложните захари. Различията между тях се базират основно на мястото, където „атакуват“ захарната верига – дали действат вътре в молекулата или само в краищата ѝ. Ето основните видове амилаза:

Амилазата е ензим, който катализира хидролизата на нишесте, гликоген и други полизахариди, като разкъсва глюкозидните връзки между 1-вия и 4-тия въглероден атом.

Съществуват три вида:

• α-амилаза – среща се при животните, растенията и различни микроорганизми, като при реакциите се образуват основно декстрини;
• β-амилаза – характерна е за висшите растения, катализира образуването на малтоза и високомолекулни декстрини;
• γ-амилаза (също глюкоамилаза) – открива се при животните, някои видове гъби, бактерии и други, катализира образуването на глюкоза и декстрини.

В храносмилането участват α-амилазата, която се съдържа в слюнката и се отделя и от панкреаса, и γ-амилазата, която се отделя от панкреаса. Амилазите намират приложение в хранително-вкусовата промишленост, например при производството на някои алкохолни напитки и тестени изделия и при получаването на глюкоза от нишесте.

Допълнителни класификации:

По източник: Амилазата може да бъде бактериална или гъбична, в зависимост от микроорганизма, който я произвежда.

По температурен профил: Съществуват ензими, активни при средни температури (около 70°C), както и високотемпературни амилази, които функционират оптимално при 90–105°C.

Защо се изследва нивото на амилаза?

Амилазата участва в разграждането на въглехидратите. Повишените или понижени стойности могат да бъдат индикатор за сериозни възпалителни или метаболитни процеси. Анализът помага за откриване на остри състояния, за проследяване на хронични заболявания, както и за оценка на ефективността на лечението.

В какви случаи се назначава изследване на амилаза?

Изследването се препоръчва при симптоми като:

• внезапна силна болка в горната част на корема;
• гадене и повръщане;
• подуване и чувствителност в стомаха;
• повишена температура;
• съмнение за възпаление на панкреаса или заушка.

Какви състояния и заболявания се откриват чрез теста?

• Остър панкреатит – При това състояние нивото на амилаза обикновено рязко се повишава. Това е едно от най-честите показания за назначаване на теста.
• Хроничен панкреатит – В напредналите фази нивата на амилаза могат да бъдат нормални или дори понижени поради увреждане на панкреасната тъкан.
• Перфорация на язва – Разкъсването на стомашна или дуоденална язва може да доведе до изтичане на съдържание в коремната кухина, което предизвиква възпаление и повишени стойности на амилаза.
• Запушване на червата – При обструкция на червата също може да се наблюдава повишена активност на ензима, свързана със забавено храносмилане и стрес върху храносмилателните органи.
• Паротит (заушка) – Това вирусно заболяване на слюнчените жлези води до повишени нива на слюнчена амилаза, особено при подуване и възпаление на околоушните жлези.

Изследването на амилаза е бърз и достъпен метод за оценка на редица възпалителни и функционални състояния, който често се използва в спешната медицина и гастроентерологията.

Норми и референтни стойности на амилазата

Измерването на амилаза в кръвта и урината е широко използван лабораторен показател за диагностика на различни състояния, особено свързани с панкреаса. За да се интерпретира правилно резултатът от изследването, е важно да се познават референтните стойности и факторите, които влияят върху тях.

Какви са нормалните стойности в кръвта?

Референтните стойности за серумна амилаза (амилаза в кръвта) обикновено варират между:

25 – 125 U/L при възрастни (възможни вариации според лабораторията).

Леко повишени стойности не винаги означават заболяване, но значителни отклонения често насочват към възпалителен процес като остър панкреатит.

Какви са нормалните стойности в урината?

Нивото на амилаза в урината обикновено е по-високо от това в кръвта и се оценява при съмнение за продължителен или напредващ възпалителен процес. Референтни стойности:

1 – 17 U/h (в някои лаборатории: до 460 U/L при еднократна проба).

Изследването на амилаза в урина често се използва като допълнение към кръвните показатели.

От какво зависят референтните граници?

Референтните стойности могат да се различават в зависимост от:

методологията на анализ (различни апарати и реактиви);

възрастта на пациента – при деца и възрастни стойностите се различават леко;

състоянието на бъбречната функция – при бъбречна недостатъчност може да има натрупване на ензима;

физиологични фактори – като прием на определени лекарства, хормонални нива, бременност и хранителни навици.

Отклоненията от нормата не винаги показват болест, но са сигнал за по-нататъшна диагностика, особено при наличие на симптоми като болка, гадене или подуване.

Причини за понижени нива на амилаза

Повече клинични случаи да се свързват с повишени нива на амилаза, понижението ѝ също има диагностично значение. Намалената концентрация на ензима може да бъде индикатор за сериозни състояния, свързани с увреждане на органи или с вродени дефицити.

• Напреднал панкреатит с увреждане на тъканта

При хроничен или напреднал панкреатит нормалната тъкан на панкреаса постепенно се заменя с фиброзна. Това води до намалена секреция на ензими, включително на амилазата, поради увреждането на клетките.

• Чернодробна недостатъчност

При тежки чернодробни заболявания (напр. цироза, чернодробна недостатъчност) може да се наблюдава спад в амилазната активност, тъй като черният дроб участва в метаболизма и клирънса на ензими в организма.

• Кистозна фиброза

Това наследствено заболяване засяга функцията на екзокринните жлези, включително панкреаса. При пациенти с кистозна фиброза може да се наблюдава дефицит на панкреатични ензими поради запушване на каналите и нарушена секреция.

• Генетични нарушения в ензимната продукция

Някои вродени ензимни дефицити (напр. амилазна недостатъчност) водят до ниски или липсващи нива на амилазата още от ранна възраст. Тези състояния са редки, но могат да повлияят сериозно на храносмилането на въглехидрати.

Причини за повишени нива на амилаза

Повишените нива в кръвта или урината често са сигнал за остри или хронични възпалителни процеси, засягащи панкреаса или други органи на храносмилателната система. Това състояние се нарича хиперамилаземия и може да бъде предизвикано от редица заболявания и външни фактори.

• Заболявания на панкреаса

Най-честата причина е остър панкреатит, при който се наблюдава внезапно възпаление на панкреаса и изтичане на ензими в кръвния поток. Повишаване се наблюдава и при хроничен панкреатит, панкреатични кисти, тумори на панкреаса или запушване на панкреатичните канали.

• Слюнчени жлези и паротит

Възпаление на слюнчените жлези, особено при заушка (епидемичен паротит), води до повишаване на слюнчената амилаза (S-амилаза). Това състояние е характерно най-вече при деца, но може да се наблюдава и при възрастни.

Какво представлява тестът за амилаза?

Изследването на амилаза определя концентрацията на ензима в кръвта или урината.

Как се извършва изследването?

Кръвен тест – венозна пункция и лабораторен анализ на серум.

Изследване на урина – единична проба или 24-часово събиране на урина за по-точна оценка.

Как да се подготвите?

Не се изисква специална подготовка преди теста.

Препоръчва се избягване на алкохол 24 часа преди изследването.

Лекарят може да препоръча временно спиране на някои медикаменти, които влияят на стойностите на амилазата.
⚠️ Важно: Никога не преустановявайте прием на лекарства без лекарска препоръка!

Лекарства, които могат да повлияят на резултатите:

• Аспарагиназа
• Аспирин
• Орални контрацептиви
• Холинергични медикаменти
• Етакринична киселина
• Метилдопа
• Опиати (като кодеин, морфин, меперидин)
• Тиазидни диуретици

Тестът е бърз, достъпен и широко използван за откриване на сериозни нарушения в храносмилателната и ендокринната система.

Какви са референтните стойности?

Нормалният диапазон за нивата на амилаза варира леко между лабораториите, но обикновено включва:

Кръвна амилаза: 30 до 110 U/L.
Амилаза в урината: 2 до 30 U/час.

*Резултатите от всеки вид изследване следва да се интерпретират от лекуващия лекар, провеждащ лечението на пациента. Посочените стойности са с информативен характер и не отменят консултацията със специалист.

Срок за изпълнение (в работни дни)

1 ден

Цена

4.00 лв.

Какво да правим при отклонения в нивата на амилаза?

Отклоненията в нивата могат да са знак за проблем с панкреаса, слюнчените жлези или храносмилателната система. Дори без симптоми, резултатите не бива да се игнорират.

Кога да се потърси лекар?

• Потърсете медицинска помощ, ако:
• Имате коремна болка, гадене или повръщане
• Амилазата е извън нормата
• Проследявате хронично състояние (напр. панкреатит)

Лекарят може да назначи допълнителни изследвания:

• Липаза
• Чернодробни ензими
• Ултразвук или скенер
• Пълна кръвна картина и CRP
• Изследване на урина

Лечение според причината

• Терапията зависи от диагнозата:
• Панкреатит – болнично лечение, диета, течности
• Паротит – почивка и симптоматично лечение
• Чревна перфорация – спешна хирургия
• Медикаментозни причини – корекция на лекарствата

Консултацията с лекар е задължителна за правилна интерпретация и действия.