Какво представлява бактериалната вагиноза?
Бактериалната вагиноза не е заболяване, което се предава по полов път а състояние, причинено от дисбаланс във влагалищната флора. Тя може да се срещне и при жени, които никога не са имали сексуален контакт, но най-често засяга жени с активен полов живот и в репродуктивна възраст.
Основните причинители на това състояние са анаеробни бактерии и условно-патогенни микроорганизми като Prevotella spp., Mobiluncus spp., Gardnerella vaginalis, Ureaplasma и Mycoplasma.
При бактериална вагиноза се наблюдава намаляване на полезните лактобацили, което отслабва естествената защита на влагалището. Това прави жените по-податливи на инфекции като HIV, гонорея (N. gonorrhoeae), хламидия (C. trachomatis) и херпес (HSV-2), както и на усложнения по време на бременност и след гинекологични интервенции.
При някои жени бактериалната вагиноза преминава бързо, докато при други може да продължи дълго време и да изисква лечение.
Причини за бактериална вагиноза
Основната причина за бактериалната вагиноза е дисбалансът на pH във влагалището, който създава благоприятна среда за разрастване на анаеробните бактерии.
Фактори, които могат да предизвикат този дисбаланс, включват:
- Прием на антибиотици, които унищожават полезните лактобацили;
- Вътрематочни контрацептиви (спирала, диафрагма);
- Чести вагинални промивки с вагинални душове, които нарушават естествената микрофлора;
- Неподходящо бельо (синтетични материи, стегнато облекло);
- Тютюнопушене, което влияе негативно на вагиналната среда.
Бактериалната вагиноза е по-често срещана при жени с анемия, жени в менопауза и такива с честа смяна на сексуални партньори.
Заяви изследване
Симптоми на бактериална вагиноза
Основният симптом на бактериалната вагиноза е засиленото вагинално течение, което се различава от нормалния вагинален секрет. Характеристики на това течение са:
- Цвят: белезникаво или сивкаво.
- Мирис: остър, неприятен, наподобяващ миризмата на риба.
- Интензивност: засилва се след сексуален контакт.
Други симптоми могат да включват: сърбеж, дразнене и парене във и около влагалището или лека болка или дискомфорт.
Важно е да се направи консултация със специалист при поява на тези симптоми, за да се постави точна диагноза и да се приложи подходящо лечение.
Възможни ли са усложнения при бактериална вагиноза?
В повечето случаи бактериалната вагиноза не води до сериозни усложнения, но когато такива се появят, те могат да включват:
- Преждевременно раждане и аборт – състоянието повишава риска от усложнения по време на бременност.
- Половопредавани инфекции – понижената локална защита улеснява предаването на заболявания като HIV, хламидия, гонорея и херпес.
- Гинекологични инфекции след операции – наличието на бактериална инфекция може да увеличи риска от следоперативни усложнения.
- Тазово-възпалителна болест (ТВБ) – в редки случаи бактериалната вагиноза може да доведе до инфекция на горния генитален тракт, което може да причини болка, хронични възпаления и проблеми с фертилитета.
Бактериална вагиноза и гъбична инфекция – каква е разликата?
Това са вагинални инфекции, които увеличават количеството на отделянето на вагинален секрет, но се различават по своите симптоми и причинители.
Основни провокиращи фактори при батериалната вагиноза са дисбаланс на pH и лактобацилите, антибиотици, вагинални промивки, а при гъбичната инфекция е отслабена имунна система, употреба на антибиотици, влажна среда.
Отличителният признак на бактериална вагиноза е влагалищен секрет с неприятна миризма на риба, докато при гъбичните инфекции отсъства миризма, но секрецията е с различен цвят и гъстота.
Гъбичнте инфекции се характеризират със сърбеж и вагинално дразнене.
Диагностика на бактериална вагиноза
Диагностицирането на бактериална вагиноза се основава на клинични симптоми и лабораторни тестове.
Основните методи включват анамнеза и преглед от гинеколог за симптоми като засилено течение с мирис на риба и дискомфорт. Бъзможно е да се направи микроскопско изследване като за целта се взема влагалищен секрет, за да се открият “ключови клетки” (епителни клетки, покрити с бактерии).
Друг елемент от диагностиката е измерване на pH – при бактериална вагиноза влагалищното pH е над 4.5.
Друг метод за диагностициране е смесване на пробата от вагиналния секрет с 10% разтвор на калиев хидроксид – Аминиев тест (Whiff тест).
Културелно изследване – рядко се използва, но може да потвърди наличието на специфични бактерии.
Точната диагностика е важна за разграничаване от други инфекции, като гъбична инфекция или трихомониаза.
Изследване на вагинален секрет
Изследването на вагинален секрет е важен диагностичен метод за установяване на причината за вагинално течение, сърбеж или други симптоми. Процедурата обикновено включва следните етапи:
Събиране на пробата: Лекарят използва стерилен инструмент за вземане на проба от вагиналния секрет. Пробата се взема от задната част на влагалището, за да се осигури точност.
Вагинален сух тампон, донесен в рамките на 6 часа (може да се съхранява в хладилник до 24 ч)
Микроскопско изследване: Пробата се разглежда под микроскоп за откриване на: ключови клетки при бактериална вагиноза (епителни клетки, покрити с бактерии); гъбички при гъбична инфекция (Candida albicans); трихомонади при трихомониаза.
Изследването на вагинален секрет позволява правилна диагноза и избор на подходящо лечение от гинеколог.