Какво е глюкоза?

Глюкоза е изключително важен монозахарид, присъстващ в ендогенните метаболитни пътища на човешката физиология. Тя е основен източник на енергия за клетките на организма, особено за нервната тъкан и еритроцитите. Глюкозата, бидейки основна форма на въглехидратния метаболизъм, е субстратът на гликолизата, трикарбоновия цикъл и оксидативното фосфорилиране.

Нейният есенциален метаболитен принос обуславя регулаторни механизми, които гарантират поддържането на тъканите с енергия в рамките на физиологичните оптимални стойности. Тази регулаторна функция е възможна благодарение на динамичното балансиране на глюкозните нива в кръвта чрез активното участие на бета клетките, които секретират инсулин и глюкагон, които съответно намаляват и увеличават гликемичните стойности.

Освен своята централна роля в енергийния метаболизъм, глюкозата участва и във важни процеси като гликозилиране на протеините, което регулира тяхната функционалност и стабилност. Въпреки тези значими функции, наличието на надминаващи нормативните стойности глюкозни нива може да доведе до сериозни здравословни проблеми, като диабет тип 2 и дисбаланс на метаболитните процеси.

Защо се изследва?

Наднорменото тегло или затлъстяването (BMI ≥ 25 kg/m2), независимо от навършените години, са едни от най-честите причини за назначаване на изследване на глюкоза. Други рискови фактори включват обездвижване; роднини от първа степен със захарен диабет; анамнеза за гестационен диабет или раждане на плод с голямо тегло (> 4000 g); кръвно налягане (≥140/90 mmHg); ниско ниво на HDL-холестерол (<35 mg/dL) и/или повишени нива на триглицериди (> 250 mg/dL); жени със синдром на поликистозните яйчници; анамнеза за сърдечно-съдови заболявания; намален глюкозен толеранс при предишни тестове; други клинични състояния, свързани с инсулинова резистентност (напр. акантозис нигриканс).

Кога да изследвам глюкоза?

Субективните симптоми включват полиурия, полидипсия, необяснима загуба на тегло, както и „случайна“ или “ненадейна” стойност на глюкоза > 200 mg/dL (> = 11,1 mmol/L). Други симптоми включват нива на кръвната захар на гладно > = 126 mg/dL (> = 6,99 mmol/L) или >= 200 mg/dL на 2-рия час след прием на 75 g глюкоза (в рамките на теста за орален глюкозен толеранс).

Как да се подготвя за изследването?

Изследването може да се проведе както сутрин на гладно, така и 2 часа след прием на храна, в зависимост от инструкциите, посочени от лекуващия лекар.

Какъв е видът на изследването?

Венозна кръв

Какви са референтните стойности?

Интерпретиране на базовите нива на кръвна захар Стойности (mg/dL)*
Нормални 60 – 99
Модифицирана базова кръвна захар (IFG) 100 – 125
Захарен диабет > / = 126

*Резултатите от всеки вид изследване следва да се интерпретират от лекуващия лекар, провеждащ лечението на пациента. Посочените стойности са с информативен характер и не отменят консултацията със специалист.

Цена

4.00 лв.

Какво е инсулин?

Инсулинът е хормон, произвеждан от панкреаса (задстомашната жлеза). Има есенциална роля в регулацията на множество различни процеси в човешкото тяло. Основната му функция е да регулира количеството на глюкозата, циркулираща в кръвта. Въпреки че инсулинът се свързва главно с контрола на кръвната захар, той участва и в метаболизма на мазнините и белтъците. При прием на въглехидратни храни, нивото на кръвната захар се покачва. В отговор клетките на панкреаса освобождават повече инсулин, който от своя страна подпомага клетките в усвояването на приетата глюкоза. Този процес води до постепенно намаляване на кръвната захар. Прекомерните нива на кръвна захар имат токсичен ефект върху човешкото тяло и могат да доведат до смъртен изход, в случай че не се предприеме съответното лечение и правилен начин на живот.

Защо се изследва?

Изследването се назначава при: необходимост от оценка на функцията на клетките на панкреаса, произвеждащи инсулин; при диагностициране на инсулин-произвеждащ тумор на задстомашната жлеза; при обследване на причината за ниски нива на кръвна захар; диагностициране на нечувствителност на клетките към инсулина; при определяне на необходимостта от започване на терапия с инжекционен инсулин в допълнение към пероралния прием.

Кога да изследвам инсулин?

Признаците, налагащи изследване на инсулин включват ниска кръвна захар, потене, сърцебиене, замайване и загуба на съзнание, наличие на диабет, силна жажда, загуба или наддаване на тегло без причина, лесна уморяемост, зрителни нарушения, трудно заздравяване на рани, парене, мравучкане или болка в ръцете и краката, промени в храносмилането, уринирането и сексуалната функция.

Как да се подготвя за изследването?

Пробовземането следва да се проведе минимум 7 часа след последното хранене.

Какъв е видът на изследването?

Венозна кръв

Какви са референтните стойности?

Норма: 2,6 – 24,9 µU/mL*

*Резултатите от всеки вид изследване следва да се интерпретират от лекуващия лекар, провеждащ лечението на пациента. Посочените стойности са с информативен характер и не отменят консултацията със специалист.

Цена

18.00 лв.

Какво е HOMA индекс?

HOMA индексът (от англ. ез. “Homeostatic Model Assessment”) е математически модел, използван в медицинската практика за оценка на инсулиновата резистентност и бета-клетъчната функция при индивиди, засегнати от метаболитен синдром или диабет тип 2. Има важна роля в измерването на функционалното взаимодействие между инсулина и глюкоза в организма.

HOMA индексът се определя чрез проста математическа формула, която включва плазмената концентрация на глюкозата и инсулина в организма на пациента. Моделът дава информация за инсулиновата чувствителност на периферните тъкани и функцията на бета-клетките в панкреаса.

Тъй като инсулиновата резистентност и дисфункцията на бета-клетките са основната причина за развитието на метаболитни заболявания, сред които и диабет тип 2, използването на HOMA индекса предоставя важна информация за точното поставяне на диагноза, лечение и проследяване на тези състояния. Въпреки това, следва да се обърне специално внимание на методологическите аспекти и нормалните стойности на HOMA индекса при интерпретация на резултатите, като се вземат предвид различни фактори, които могат да повлияят на неговата точност и приложимост в клиничната практика.

Защо се изследва?

Важен механизъм за редуцирането на нивата на кръвната захар е навлизането на глюкоза чрез инсулиновите рецептори във всички клетки и тъкани на тялото. При нарушено клетъчно разпознаване се задържат по-високи концентрации на глюкоза в кръвта. Поради повишена необходимост от метаболизиране на глюкозата и състояние, нарeчено инсулинова резистентност, се увеличава и синтезът на инсулин. Инсулиновата резистентност и бета-клетъчната функция могат да бъдат оценени от глюкоза и инсулинови нива в кръвта на гладно. В тези случаи се назначава и изследване на HOMA индекс.

Кога да изследвам HOMA индекс?

Част от признаците, налагащи изследване на HOMA индекс, включват установена хипертония, наднормено тегло и абдоминално затлъстяване,
хипергликемия на гладно, при уточняване на риска от развитие на захарен диабет тип 2, дислипидемия, включваща увеличени триглицериди, и намален HDL-холестерол, пациентки със съмнение за поликистозен овариален синдром, нарушен ментструален цикъл и стерилитет.

Как да се подготвя за изследването?

Кръв се взема сутрин на гладно, като е важно да се вземат предвид лекарските предписания и инструкции за правилното провеждане на изследването.

Какъв е видът на изследването?

Венозна кръв

Какви са референтните стойности*?

Нормален HOMA-IR < 2.5
Рискова зона 2.5 – 5.0
Висока инсулинова резистeнтност ( HOMA-IR ) > 5.0

*Резултатите от всеки вид изследване следва да се интерпретират от лекуващия лекар, провеждащ лечението на пациента. Посочените стойности са с информативен характер и не отменят консултацията със специалист.

ОБРАТНО КЪМ СПИСЪК С ИЗСЛЕДВАНИЯ