Грип А

Какво е грип А?

Грип А е остро вирусно заболяване, причинено от вируси от тип Influenza A, които засягат дихателната система. Това е най-разпространеният и потенциално най-опасен тип грип, отговорен за сезонни епидемии и пандемии. Вирусът лесно се предава от човек на човек и може да предизвика сериозни усложнения, особено при уязвими групи като възрастни хора, малки деца и хора с отслабена имунна система.

Каква е разликата между грип А, B и C?

Грипните вируси се класифицират в три основни групи: грип А, грип B и грип C:

Грип А: Най-широко разпространен, с множество подтипове и висока склонност към мутация. Той е единственият тип, който може да предизвика глобални пандемии.

Подтипове на вируса: H1N1, H3N2 и други. Грип А се подразделя на подтипове според повърхностните протеини хемаглутинин (H) и невраминидаза (N). Най-често срещаните подтипове при хора са H1N1 и H3N2.

H1N1 е познат от пандемията през 2009 г., известна като „свински грип“.

H3N2 циркулира сезонно и е причина за по-тежки епидемии, особено сред възрастни хора.

Грип B: По-малко изменчив, обикновено причинява по-леки епидемии.

Грип C: Рядко причинява сериозно заболяване, среща се предимно при деца.

Мутации и еволюция на вируса

Грипният вирус А е известен със своята способност да мутира бързо. Това се дължи на два основни процеса:

• Антигенен дрейф – малки, постепенни промени в гените, които водят до нови варианти всяка година.
• Антигенен шифт – внезапна, значителна промяна, която може да доведе до нов подтип и пандемия.

Затова ежегодната ваксинация срещу грип е необходима за актуална защита.

Причинител и механизъм на заразяване

Вирусът на грип А има обвивка със специфични гликопротеини (H и N), които му помагат да се прикрепи към клетките в дихателната система. Той се предава основно:

• По въздушно-капков път – при кашляне, кихане или говорене.
• Чрез контакт с заразени повърхности – вирусът може да оцелее на гладки повърхности от няколко часа до дни.
• Заразяването става чрез вдишване на заразени капчици или при докосване на нос, уста или очи с заразени ръце.

Какъв е инкубационният период?

Грип А има сравнително кратък инкубационен период, обикновено между 1 и 4 дни (средно 2 дни). Това означава, че симптомите се проявяват бързо след контакт със заразен човек.

Кога човек е най-заразен?

Най-заразен е ден преди появата на симптомите и до 5-7 дни след това. Децата и хората с отслабена имунна система могат да разпространяват вируса за по-дълго време.

Какви са симптомите на грип А?

Типичните симптоми на грип А се развиват внезапно и включват:

• Висока температура (над 38°C)
• Суха кашлица
• Болки в гърлото
• Хрема
• Болки в мускулите и ставите
• Главоболие
• Изразена отпадналост и умора

При възрастни и здрави индивиди болестта обикновено трае 5–7 дни, но отпадналостта може да продължи и след това.

Грипът може да протече по-тежко и атипично при определени групи:

Деца: повръщане, диария, понякога гърчове при висока температура.

Възрастни: риск от дехидратация и усложнения в дихателните пътища при астма или други белодробни заболявания.

Хронично болни: възможна декомпенсация на основното заболяване.

Възможните усложнения най-често са: бронхит; пневмония; вторични бактериални инфекции; енцефалит – рядко, но сериозно усложнение.

Как се диагностицира грип А?

Клинична оценка

Диагнозата грипа А често се поставя на база симптоми и сезон. Внезапно начало на температура, кашлица и мускулни болки са силен индикатор, особено при повишена заболеваемост през зимния сезон.

Лабораторни изследвания

Лабораторната диагностика на грипен вирус играе ключова роля за потвърждаване на клиничната диагноза, особено в случаи със съмнителни симптоми, тежко протичане или при пациенти от рискови групи. Използват се различни методи в зависимост от клиничната ситуация, наличната апаратура и времевата чувствителност.

PCR тестове

Полимеразна верижна реакция (PCR) е златен стандарт при откриване на вируса на грип А. Отличава се с висока чувствителност (над 95%) и специфичност, което позволява точна идентификация дори при ниско вирусно натоварване. PCR тестовете могат да диференцират между подтипове като H1N1 и H3N2, както и да разграничат грип А от грип B, RSV и COVID-19.

Обикновено се извършват в микробиологични лаборатории с налична PCR апаратура. Резултатите се получават в рамките на няколко часа до 1 ден.

PCR тестът е особено препоръчителен при: хоспитализирани пациенти; бременни жени; пациенти с отслабен имунитет; непрецизна клинична картина.

Бързи антигенни тестове

Бързите тестове за грип са широко използвани в амбулаторната практика заради удобството и краткото време за получаване на резултат – обикновено до 15–30 минути. Използват се проби от назофарингеален секрет.

Основното им предимство е бързото вземане на решение за терапия в условия на натоварени кабинети или при епидемична обстановка.

Недостатък е по-ниската чувствителност (често под 70%), особено в началните или късните стадии на грипна инфекция. Отрицателен тест не изключва наличието на грип.

Бързите тестове са подходящи при: леки до умерени симптоми; първи дни на заболяването; масов скрининг при епидемии.

Роля на микробиологичните лаборатории

Микробиологичните лаборатории са основен елемент в борбата с вирусни инфекции като грип А, особено по време на сезонни епидемии или при поява на нови щамове. Те осигуряват надеждна, навременна и специализирана диагностика, която подпомага в лечението на грип, както в индивидуалното, така и общественото здравеопазване.

Основни функции на лабораториите:

• Потвърждаване на диагнозата – чрез молекулярни и антигенни методи лабораториите установяват с точност дали пациентът е заразен с вируса на грип А. Това е особено важно при симптоми, припокриващи се с COVID-19, настинка или други респираторни инфекции.
• Разграничаване между различни грипни вируси – лабораториите извършват типизация и подтипизация, за да се установи дали става въпрос за H1N1, H3N2 или друг подтип на грип А, или за грип B. Тази информация е от съществено значение при епидемичен контрол.
• Мониторинг на циркулиращите щамове – чрез събиране и анализ на данни от множество проби, лабораториите подпомагат националните и международни здравни системи в проследяването на активните щамове, тяхната мутационна активност и резистентност към медикаменти.

Допълнителните ползи от лабораторната диагностика са:
Избор на подходяща терапия – потвърден грип А може да наложи приложение на специфични антивирусни лекарства (напр. оселтамивир), което не е показано при бактериални или други вирусни инфекции.

Ограничаване на разпространението – бързото идентифициране на вирусоносителите дава възможност за изолация, проследяване на контактни лица и превантивни действия с указания как да се предпазим.

Епидемиологично наблюдение – лабораториите предават данни към институции като Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) или Световната здравна организация (СЗО), като по този начин подпомагат глобалното наблюдение на грипните епидемии.