Вродена тромбофилия – панел изследвания
Какво е тромбофилия?
Тромбофилията е състояние, при което кръвоносната система на човека показва повишена тенденция да формира кръвни съсиреци. Когато тези кръвни съсиреци започнат да ограничават кръвния поток, тромбофилията се превръща в живото-застрашаващо състояние.
Много често тромбофилията е генетично обусловена, но може да се причини и от външни събития като травми, хирургични интервенции, бременност, използване на орални контрацептиви, антифосфолипиден синдром, продължително обездвижване, лупус, злокачествено заболяване, послеродов период и хормонална терапия.
Тромбофилия и бременност
Бремеността е състояние, характеризиращо се с повишена склонност към кръвосъсирване, е бременността. В случаите когато бременната развие тромбофилия, могат да се очакват различни усложнения на бременността като забавяне в растежа на плода, риск от отлепяне на плацентата, спонтанни аборти и други.
Симптоми
Тромбофилията няма ясно изявени симптоми. Често пациентите не разбират за наличието й, докато не се стигне до тромбоза или други усложнения. Тъй като в по-голямата си част тромбофилията е генетично обусловена, е уместно всяка бременна да бъде консултирана и при желание да бъде изследвана за наличието й.
По този начин може да се осъществи подходяща профилактика и да се избегнат евентуални проблеми и нарушения в естествения ход на бременността.
Заяви изследване
Как се установява наличието на тромбофилия?
Тестът в Laboratoria.bg е генетичен и чрез венозна кръв от пациента могат да бъдат изследвани 4-те най-чести генетични вариации, свързани с повишен риск за тромбофилия. Това се:
- Factor V Leiden – Factor V Leiden е вариантна форма на протеина фактор V, която възниква поради наличието на обща генетична точкова мутация – промяна в един от нуклеотидите на гена, който кодира производството на протеина фактор V. Това е протеин, който се произвежда в черния дроб и принадлежи към група протеини, известни като фактори на кръвосъсирването. Факторите на кръвосъсирването се активират в поетапен процес, наречен каскада на кръвосъсирването, когато кръвоносният съд е наранен. Резултатът от коагулационната каскада е образуването на кръвен съсирек, който създава бариера на мястото на нараняване, предпазвайки го до заздравяването му.
При Factor V Leiden, антикоагулаторния протеин С, който по принцип инхибира про-съсирващата активност на фактор V, не е в състояние да се свърже нормално с фактор V, което води до повишени нива на тромбина в кръвта, което се свързва с по-висок риск от венозен тромбоемболизъм (VTE).
Унаследява се по автозомно-доминантн механизъм от родителите. Дадено лице може да носи един ген с нуклеотидната промяна и едно нормално копие, което се описва като “хетерозигот за Фактор V Leiden” или в редки случаи може да носи две копия на генния вариант и да бъде “хомозигот за Фактор V Leiden”. Хомозиготния спрямо мута
Това изследване има за цел да установи дали конкретната мутация е налице или не и да определи дали лицето е хетерозиготно или хомозиготно за тази мутация.
Рискова група: Жените, които употребяват орални контрацептиви (OCPs) и хормонозаместителна терапия (HRT), включително естроген и естроген-подобни лекарства, след менопаузата, повишават риска от развитие на ДВТ (дълбока венозна тромбоза) и БЕ (белодробедн емболизъм). Здравите жени, приемащи OCP, имат три до четири пъти повишен риск от развитие на ДВТ или БЕ в сравнение с жените, които не приемат OCP.
Защо да се тествате за тромбофилия
За да се определи дали имате наследствена генна мутация, която увеличава риска от развитие на венозен тромбоемболизъм (кръвен съсирек).
- Factor II – Мутацията на гена на протромбин (или мутация на фактор II G20210A) е наследствено състояние, което увеличава предразположението към развитие на необичайни кръвни съсиреци във вените и води до развиване на ДВТ и БЕ. Това се случва, защото тялото произвежда повече от протеина фактор II (протромбин), отколкото е необходимо за нормалното образуване на съсирека.
Унаследява се по автозомно–доминантен менахизъм. Лице с едно копие на гена на варианта PT G20210A е хетерозиготно. Носителите на две копия на гена на варианта, се описват като хомозиготни. Засегнатите има леко до умерено повишено производство на тромбин, което повишава риска от развитие на ДВТ.
Пациентите, които са хетерозиготни за PT G20210A, имат 2-3 пъти по-висок риск от венозен тромбоемболизъм. Рискът от венозен тромбоемболизъм при лицата с хомозиготен PT G20210A не е установен поради рядкостта на това явление.
Рискови фактори: пушене, бременност, следоперативна намеса, прием на хормонална терапиа, контрацептиви, пътуване със самолет продължително време и изпитване на чувство на тежест в краката.
- MTHFR C677T/ MTHFR A1298C – Генът на метилентетрахидрофолат редуктазата (MTHFR) контролира производството на ензима MTHFR. Този ензим превръща една форма на фолат в друга и е част от процеса, при който хомоцистеинът се превръща в метионин – важен градивен елемент за много протеини.
Най–често срещани варианти на MTHFR гена са C677T и A1298C. Вариантът C677T води до по-слабо активна форма на ензима MTHFR. Когато човек има две копия на мутацията на гена MTHFR C677T (хомозигот) или едно копие на MTHFR C677T и едно копие на A1298C (комбиниран хетерозигот), намалената активност на ензима MTHFR забавя процеса на превръщане на хомоцистеина в метионин и може да доведе до натрупване на хомоцистеин в кръвта.
Състояния свързани с наличие на мутации в гена за MTHFR са: хомоцистеинемия – необичайно високи нива на хомоцистеин в кръвта или урината; анемия; атаксия; микроцефалия; периферна невропатия; депресия.
Увеличението на хомоцистеина често е леко до умерено, но варира при отделните хора в зависимост от количеството на активността на ензима MTHFR. Повишаването на хомоцистеина в кръвта се влошава, когато засегнатото лице има недостиг на фолиева киселина.
Това е от особено значение при бременни, при които е налице тази мутация. Тогава фолиевата киселина, която е важна за развитието на нервната тръба на плода не се усвоява, което пак води до възникване на малформации.
Проучванията сочат, че високите нива на хомоцистеин в кръвта могат да допринесат за риска от сърдечносъдови заболявания, като увреждат стените на кръвоносните съдове и подпомагат образуването на плаки (атеросклероза) и тромбози.
- PAI I 4G/5G – Инхибитор на плазминогенния активатор I
Главната функция на РАІ-1 се състои в подтискане активността на тъканния плазминогенен активатор, който участва в превръщането на плазминогена в плазмин. Повишената активност на PAI-1 в плазмата води до понижена фибринолитична активност Той е свързан с повишена концентрация на инхибитора в плазмата. Това от своя страна води до понижена фибринолитична активност и способства за възникването на тромбози.
Унаселедява се по автозомно-доминантен механизъм. Хомозиготните по мутантния алел 4G/4G индивиди имат с около 25 % повишени концентрации на PAI-1 в сравнение с 5G/5G индивидите, което води до повишено предразположение към тромбози и сърдечносъдови заболявания, особено в комбинация с други рискови фактори за тромбоза.
Хомозиготност по 4G алелът представлява и сериозен риск за бременността с предразположение към преждевременно раждане, забавяне на растежа, спонтанен аборт и мъртво раждане, както и тежка прееклампсия и индуцирано от бременността високо кръвно налягане. Хетерозиготният генотип 4G/5G е без клинична изява.
Състояния свързани с наличие на полимофризми на PAI I 4G/5G са: заболяване на коронарните артерии; жени с история на повтарящи се спонтанни аборти преди 12 гетационна седмица, прееклампсиа, отлепване на плацентата, забавяне растежа на плода; настъпване на тромбоемболично събитие, особено при млади пациенти (<45г );
- Factor XIII (V34L) – Фактор XIII (FXIII) е хемостатичен протеин, който играе решаваща роля за стабилизирането на фибриновите мрежи на мястото на увреждане и по този начинпредотвратява преждевременната фибринолиза. В плазмата FXIII циркулира катотетрамерен зимоген, съставен от две каталитични алфа вериги (FXIII-A) и двеносещи/инхибиращи бета вериги (FXIII-B), които служат за стабилизиране наFXIII-A в плазмения пул. Тежкият дефицит на FXIII води до тежко кървене.