Уртикарията (копривна треска) е чест кожен обрив, при който повечето въпроси се въртят около това дали са нужни изследвания и какви. Истината е, че диагнозата на уртикарията е предимно клинична, а обширните алергични тестове рядко са необходими. В тази статия обясняваме какво представлява уртикарията, кои изследвания имат смисъл, кога се налагат и кога обривът изисква спешна помощ. Информацията е educational и не замества консултация с лекар.
Какво представлява уртикарията
Уртикарията е кожна реакция, която се характеризира с надигнати, сърбящи обриви, наречени уртики. Подобни кожни реакции могат да имат различни причини. Според StatPearls (NCBI, 2026) те възникват, когато клетки в кожата, наречени мастоцити, отделят хистамина и други вещества, които причиняват изтичане на течност и подуване в тъканите. Всяка отделна уртика обикновено изчезва в рамките на 24 часа, но нови обриви могат да се появяват на нови места.
В зависимост от продължителността се различават остра и хронична уртикария — две основни форми на уртикария. Остра уртикария преминава за кратко, докато за хронична уртикария се говори, когато обривите се повтарят повече от 6 седмици. Уртикарията, или копривната треска, се нарежда сред честите кожни заболявания. Хроничната уртикария от своя страна бива спонтанна (без ясен провокиращ фактор) и индуцируема, известна още като физикална.
Заяви изследване
Видове хронична уртикария
При хроничната спонтанна уртикария не се открива конкретен причинител. При хронична индуцирана уртикария обривите се отключват от физични стимули — например студова уртикария при излагане на студ, както и форми, които се провокират от топлина, натиск, слънчева светлина, вибрация, вода или физическа активност. Отделна форма е дермографична уртикария, при която обрив се появява по линията на триене или надраскване на кожата. Разпознаването на различните видове уртикария е важно, защото насочва нуждата от изследване.
Симптоми и връзка с ангиоедема
Основните симптоми на уртикария са надигнати и силно сърбящи обриви с оток и зачервяване на кожата, които сменят формата и размера си. Сред най-честите симптоми са сърбежът и подуване на кожата. Отделните уртики могат да траят от няколко минути до часове и обикновено изчезват до един ден, но при хроничната форма се появяват отново и продължават повече от шест седмици. Уртикарията може да се появи на всяка възраст, понякога с внезапна поява.
Според Mayo Clinic (2024) сърбежът може да е интензивен, а при част от хората се появява и болезнено подуване около очите, устните или бузите — това състояние се нарича ангиоедем и засяга по-дълбоките слоеве на кожата. Комбинацията уртикария и ангиоедем е честа: според StatPearls (NCBI, 2026) ангиоедем се среща при значителна част от пациентите с хронична уртикария и обикновено е по-скоро болезнен, отколкото сърбящ.
Причини и провокиращи фактори
При острата уртикария често има разпознаваем отключващ фактор — например инфекция, определени храни, лекарство или алергична реакция. Според StatPearls (NCBI, 2026) при повечето случаи на хронична уртикария причина не се установява, а в основата често стои автоимунен механизъм. Сред факторите, които могат да предизвикат уртикария, са инфекции, нестероидни противовъзпалителни средства и аспирин, както и емоционален стрес. При някои хора определени храни или хранителна алергия също провокират уртикария.
Имунната система и имунен отговор играят ключова роля. При много пациенти IgE антитела или антитела срещу неговия рецептор активират мастоцитите, което поддържа обрива. Това обяснява защо уртикарията невинаги е класическа алергия, макар алергените да са възможен фактор. Когато обривът е свързан с конкретен алерген, се говори за алергична уртикария, а при алергичната уртикария избягването на съответния алерген помага. Храни и лекарства могат да предизвикват уртикария при предразположени хора.
Изследване за уртикария: кога са нужни тестове
Най-важното за изследването: при типична хронична спонтанна уртикария обширните лабораторни изследвания обикновено не са необходими. Според StatPearls (NCBI, 2026) диагнозата се поставя основно клинично — по анамнезата и прегледа — а изследвания се назначават само когато има насочващи данни за конкретна причина.
Когато лекарят прецени, че са нужни тестове, те обикновено са ограничени и целенасочени:
- Кръвна картина и маркери на възпалението — за оценка на общото състояние и търсене на скрита инфекция.
- Изследване на щитовидната жлеза — тъй като автоимунните заболявания на щитовидната жлеза се срещат по-често при хронична уртикария.
- Алергологични изследвания — само при ясна връзка между обрива и конкретен алерген, например при остра алергична реакция.
Рутинните тестове за множество алергени по принцип не се препоръчват при хронична спонтанна уртикария без насочваща анамнеза, тъй като рядко променят лечението. Повече за това кога има смисъл от алергологично изследване четете в статията ни за тест за алергии.
Как се разчитат резултатите
Тъй като уртикарията е предимно клинична диагноза, резултатите от изследванията служат за подкрепа, а не за самостоятелно заключение. Повишени стойности на даден показател се тълкуват от лекар заедно с цялостната картина. Референтните стойности и начинът на отчитане зависят от метода на лабораторията, затова разчитането се прави от специалист — най-често алерголог или дерматолог.
Лечение на уртикария — основни принципи
Лечението цели да контролира симптомите и да облекчи сърбежа. Според StatPearls (NCBI, 2026) и Mayo Clinic (2024) първа линия на лечение са съвременните антихистамини от второ поколение, които не предизвикват силна сънливост; при недостатъчен ефект лекарят може да коригира приема и подхода. При тежки и устойчиви случаи се използват и други медикаменти, например омализумаб — лечение, насочено срещу IgE. Конкретният избор и дозировката се определят единствено от лекар, а не самостоятелно.
Като допълнителни мерки у дома помагат избягването на установените провокиращи фактори, носенето на широки дрехи и охлаждането на кожата за временно облекчение. Антихистамин без лекарско указание не е подходящ за дълготрайна употреба и има странични ефекти — при чести или продължителни обриви е по-добре да се потърси лекар за подходящо лечение.
Как да предотвратим повторната поява
Превенцията на уртикария се гради върху разпознаване и избягване на личните провокиращи фактори. Полезен метод е воденето на дневник, в който се отбелязват храни, дейности и обстоятелства преди всяка поява на уртикария — така по-лесно се откриват закономерности. Тъй като стресът е сред факторите, които могат да провокират уртикария, овладяването на стреса чрез техники за релаксация също помага да се намалят симптомите. При хронична уртикария подходът е индивидуализиран, тоест индивидуализирано лечение, а изборът се определя от специалист за точна диагноза.
Кога уртикарията е опасна
В повечето случаи уртикарията не е опасна, но има ситуации, които изискват незабавна помощ. Според Mayo Clinic (2024) подуване на езика, устните, устата или гърлото, затруднено дишане и световъртеж може да са признаци на анафилаксия — тежка алергична реакция, която засяга дихателните пътища. В такива случаи се търси спешна медицинска помощ.
Често задавани въпроси за изследването за уртикария
Трябва ли да си направя тест за алергия при уртикария
Не винаги. При хронична спонтанна уртикария без ясен провокиращ фактор рутинните алергични тестове обикновено не са нужни. Решението кои изследвания имат смисъл се взема от лекар според анамнезата.
Заразна ли е уртикарията
Не. Уртикарията не е инфекциозно заболяване и не се предава от човек на човек. Тя е реакция на кожата, а не заразна инфекция.
Колко продължава уртикарията
Острата уртикария обикновено преминава за кратко, докато хроничната се определя като обриви, които се повтарят повече от 6 седмици. Продължителността варира индивидуално и се проследява от лекар.
Къде мога да направя изследване при уртикария
Изследванията се назначават от лекар и се извършват в медицинска лаборатория. При показания можете да разгледате услугата изследване на общи IgE (имуноглобулин E) или да се консултирате със специалист кои тестове са подходящи за вашия случай.