Какви са видовете коагулационни нарушения?
Има два основни типа дефекти на коагулацията. Тези видове са резултат или от твърде малко коагулация, или от твърде много.
- Твърде малкото съсирване води до кръвоизлив – когато продължавате да кървите много по-дълго от нормалното. Това може да доведе до загуба на опасни количества кръв.
- Твърде много коагулация води до тромбоза – когато кръвните съсиреци блокират потока в кръвоносните съдове. Кръвните съсиреци могат да доведат до няколко сериозни състояния, включително инфаркти, инсулти и органна недостатъчност.
Заяви изследване
Какви са симптомите на коагулационен дефект?
Симптомите на дефекти на кървенето с твърде малко съсирване включват:
- Много синини
- Синини, които се образуват лесно
- Кръв в урината ви
- Изключителна умора
- Спонтанно кървене от носа
- Порязвания или други наранявания, които не спират кървенето
- Многократно повръщане
Симптомите на нарушения на кървенето с твърде много съсирване ще зависят от това къде се намират кръвните съсиреци. Те могат да включват:
- Сърдечен удар. Когато съсирекът блокира притока на кръв към сърцето ви
- Инсулти. Когато съсирекът блокира притока на кръв към мозъка ви
- Белодробни емболии. Когато съсирекът блокира притока на кръв към белите дробове
- Дълбока венозна тромбоза. Когато съсирекът блокира важен кръвоносен съд, който нормално доставя кръв на краката или ръцете ви.
Вземане на кръв за изследване на коагулация:
Взема се венозна кръв с антикоагулант (натриев цитрат), от която се отделя плазма. Сутрин до 10:00 ч. на гладно. Да се изисква информация за провеждана антикоагулантна терапия.
При пациенти на антикоагулантна терапия, кръв трябва да се взема при едни и същи условия. Взима се венозна кръв. Епруветка с Na цитрат 1:10 разреждане. Епруветката с Na цитрат се съхранява и транспортира (при 18-25 °C) до 4 часа. Отделена плазма (до 2 часа след венепункция) се съхранява и транспортира (при 2-8°C) до 24 часа.
Време на кървене
Представлява пресяващ метод за оценка на ранните фази от хемостазния процес (процеса на кръвосъсирване) – участието на съдовите коагулационни фактори и тромбоцитите. Това е единствения in vivo тест за оценка на адхезията и агрегацията на тромбоцитите.
Индикации за изследване са:
- Вродени и придобити заболявания свързани с броя и функциите на тромбоцитите (тромбоцитопении, тромбастении и други);
- Заболявания на капилярите – васкулити и др.;
- Хеморагични диатези;
- Предоперативно;
Определя се времето, за което ще спре изтичането на кръв, след предварително стандартно убождане на пръста на пациента.
Удължено време на кървене може да има при:
- Намален брой на тромбоцитите;
- Нарушени тромбоцитни функции (дефект в тромбоцитните рецептори и/или гранули);
- Васкулит (скорбут);
- Болест на von Willebrand;
- Хипо – или афибриногенемия;
- Прием на някои лекарствени средства и други;
- Проблеми с черния дроб.
Протромбиновото време (PT)
То е eдин от показателите за състоянието на системата на кръвосъсирване. Представлява времето, за което се съсирва плазмата на пациент, след прибавяне на съответни реактиви. Измерва се в секунди, но резултатът може да се изразява по няколко начина – секунди (sec.), процент (%), INR и др. PT се отнася към пресяващите тестове, които позволяват да се прецени нарушена ли е съсирваемостта на кръвта и в каква посока (хипо – или хиперсъсирваемост).
Показания за изследване на РТ са:
- Лечение с индиректни антикоагуланти (Синтром и др.);
- Склонност към кървене;
- Тромбоемболични заболявания;
- ДИК – синдром;
- Нарушена чернодробна функция;
- Преди инвазивни медицински манипулации или операции;
- Вроден дефицит на фактори на кръвосъсирването – хемофилия и др.;
Най-точният начин на изразяване на протромбиновото време е INR (International normalized ratio или международно нормализирано отношение). Според INR стойността, лекарите определят дозата на лекарствата и интервала до следващото контролно изследване.
Изследването на INR има голямо значение единствено при контрола на лечение с орални антикоагуланти, известни като кумаринови препарати или антагонисти на витамин К, какъвто например е Синтрома.
Колко често трябва да се изследва протромбиново време?
В началната фаза на лечението изследването е ежедневно или най-малко 4-5 пъти седмично. Това продължава докато се достигне стабилност в стойностите на INR при постоянна доза от лекарството. Голям брой фактори – диетични, генетични, лекарствени средства, алкохол, могат да усилят или намалят ефекта на кумарините. Затова честотата на изследване е индивидуална. Обикновено INR трябва да се проследява през интервали не по-големи от 1 месец.
