Лаймска болест

Лаймската болест е най-разпространеното инфекциозно заболяване, предавано чрез заразени кърлежи. Причинителят – бактерии от рода Borrelia burgdorferi
– се пренасят основно чрез ухапване от кърлеж. Въпреки, че най-често тази зараза се свързва с твърди еленови кърлежи, има потвърдени случаи на предаване чрез бълхи, някои видове мухи и комари.

Болестта лаймска борелиоза се развива вследствие на имунния отговор на организма към инфекцията предадена от кърлежите. Клиничната ѝ картина е разнообразна и може да протича както в остра, така и в хронична форма, с известни различия между случаите в Европа и Северна Америка.

Диагностика на лаймската болест

Диагностицирането на лаймската болест изисква комбинация от клинични наблюдения и лабораторни тестове. Лекарите започват с оценка на симптомите и историята на ухапвания от кърлежи, а след това прилагат различни диагностични методи.

Основни методи за диагностика:

• Клиничен преглед – лекарят търси характерния обрив еритема мигранс, както и други симптоми като треска, главоболие и мускулни болки. Клиничната оценка е особено важна в ранния стадий, когато лабораторните тестове може все още да не са показателни.
• Кръвни изследвания – използват се за откриване на антитела срещу Borrelia burgdorferi. Най-често се прилагат: ELISA тест (ензимно-свързан имуносорбентен анализ) – първичен скринингов тест за наличие на антитела; Western blot тест – използва се за потвърждение на положителните ELISA резултати.
• Изследване на гръбначно-мозъчна течност – при съмнения за нервно-психични усложнения, като менингит, се прави лумбална пункция. Анализът на гръбначно-мозъчната течност може да разкрие възпалителни процеси в нервната система.
• PCR – полимеразната верижна реакция (PCR) може да открие ДНК на Borrelia burgdorferi в телесни течности (кръв, синовиална течност), което е особено полезно при пациенти с хронични или ставни усложнения.

Ранното диагностициране е от решаващо значение за ефективното лечение и предотвратяване на дългосрочни усложнения.

Трудности в диагностицирането на лаймската болест

Диагностиката на лаймската болест е предизвикателство поради разнообразните симптоми и липсата на категорични данни за ухапване от кърлеж. Началните признаци често наподобяват грип, а характерният обрив еритема мигранс може да липсва. Заболяването понякога протича нетипично, с неврологични, сърдечни или ставни прояви, което води до грешни диагнози. Направените серологични изследвания невинаги са надеждни, особено в ранните стадии, когато организмът не е изградил достатъчно антитела. Затова точната диагноза изисква внимателен клиничен преглед, медицинска анамнеза и допълнителни изследвания за потвърждение.

Симптоми на лаймската болест

Лаймската болест протича през няколко стадия, като всеки от тях има характерни прояви. Ранното разпознаване на симптомите е ключово за успешното лечение и предотвратяване на усложнения.

Първи стадий – Ранна локализирана инфекция

Първите симптоми на заболяването се характеризират с поява на специфичен кожен обрив, известен като еритема мигранс. Той се развива около мястото на ухапване от заразен кърлеж и постепенно се разширява, често оформяйки пръстен с блед център, наподобяващ мишена.

Други симптоми в този стадий включват:

• Зачервяване и подуване на кожата около ухапването;
• Лека треска, наподобяваща грипоподобно състояние;
• Главоболие, умора и мускулни болки, които могат да се появят в рамките на 3 до 30 дни след ухапването.

Този стадий е критичен за ранната диагностика и своевременното започване на лечение, което значително намалява риска от преминаване в следващите, по-тежки фази на заболяването.

Втори стадий – Ранна дисеминирана инфекция

Ако лаймската болест не бъде лекувана своевременно в първия стадий, тя може да премине във втория, при който инфекцията се разпространява в различни части на тялото. Този стадий се проявява с разнообразни симптоми, засягащи нервната система, сърдечно-съдовата система и ставите.

Характерни симптоми:

• Неврологични прояви – могат да включват лицева парализа (частична или пълна), възпаление на мозъчните обвивки (менингит), изтръпване на крайниците и други нарушения.
• Сърдечни нарушения – често се наблюдават проблеми със сърдечния ритъм, възпаление на сърдечния мускул (миокардит) и други сърдечносъдови усложнения.
• Болки и скованост в ставите – възпаление на ставите, което може да причини силна болка, скованост и ограничена подвижност.

Разпознаването на тези симптоми и своевременното започване на лечение са от съществено значение за предотвратяване на по-тежки и хронични усложнения.

Трети стадий – Хронична дисеминирана лаймска болест

Този стадий може да се развие месеци или дори години след първоначалното заразяване, ако болестта не е била адекватно лекувана. Заразата засяга тежко ставите, нервната система и цялостното физическо състояние на пациента.

Характерни симптоми:

• Хронични болки в ставите и артрит – силни, продължителни болки и възпаление, които значително затрудняват движението.
• Тежки нервно-психични увреждания – когнитивни нарушения, загуба на памет, проблеми с концентрацията и други нарушения на мозъчната функция.
• Хронична умора и нервни разстройства – персистиращо чувство на изтощение, депресия, нарушения в съня и различни проблеми.

Без навременно лечение този стадий може да доведе до трайни увреждания. Ранното разпознаване и терапията са от решаващо значение за минимизиране на дългосрочните последици от заболяването.

Кога и защо се прави изследване за лаймска болест?

Изследването се препоръчва при съмнение за заболяване след ухапване от кърлеж или при наличие на симптоми, характерни за лаймската болест. Тестовете са най-надеждни, когато се проведат поне един месец след ухапването, тъй като организмът се нуждае от време, за да изгради специфични антитела срещу Borrelia burgdorferi. Ранното тестване може да даде фалшиво-отрицателни резултати, затова лекарите разчитат и на клиничните признаци за поставяне на диагноза.

Индикации за насочване към анаплазмоза

Анаплазмозата е заболяване с изразена сезонност, свързана с активния период на иксодидните кърлежи. Инфекциите обикновено се наблюдават от средата на пролетта до края на лятото, или по-точно между април и началото на септември. Анаплазмите се намират в географски райони, които съвпадат с тези, в които се срещат други кърлежово преносими инфекции, като патогенни борелии. Известно е, че един иксодиден кърлеж може да бъде носител на до седем различни патогена, включително вирусни и микробни, което води до комбинирани инфекции.

В резултат на това повече от половината от случаите на анаплазмоза се характеризират със смесени инфекции, при които пациентът е заразен едновременно с няколко патогена. Това значително влошава прогнозата и клиничния изход на заболяването. Анаплазмозата често се открива в комбинация с кърлежова борелиоза или енцефалит, а също и с моноцитна ерлихиоза. Над 80% от пациентите със съмнение за анаплазмоза имат съвместна зараза със ставна лезия, която се асоциира както с анаплазмоза, така и с борелиоза.

Методи на определяне за диагностика на Лаймска борелиоза и анаплазмоза

В лабораторни условия се предлага широк спектър от изследвания за диагностика на лаймска борелиоза и анаплазмоза, включително следните методи:

• Имуноблот-тестове за доказване на специфични IgM и IgG антитела към борелии

Те се използват за откриване на антитела срещу Borrelia burgdorferi, причинителят на лаймската борелиоза. Антителата от клас IgM показват свежа или наскоро преболедувана зараза, докато IgG антителата са признак за по-дълготрайно или по-старо заразяване.

• Имуноблот за диагностика на Anaplasma IgM/IgG (кърлежово предаване)

Изследванията за Anaplasma IgM и IgG антитела са насочени към откриване на зараза с анаплазмоза. Тези тестове разкриват отговор на имунната система към бактериите на Anaplasma phagocytophilum, които се пренасят от кърлежи.

• Допълнителни антигени за кръстосани имунологични реакции

Блотовете включват и допълнителни антигени, които подпомагат разпознаването на кръстосани имунологични реакции, с цел да се подобри установяването на съществуващи комбинирани инфекции, като тези с кърлежово преносими болести.

• Серологични изследвания за доказване на антитела срещу Borrelia burgdorferi чрез CLIA

Методът CLIA (хемилуминисцентен имунен анализ) се използва за измерване на антителата от клас IgM и IgG срещу Borrelia . Той е изключително чувствителен и точен метод за диагностика на лаймската борелиоза.

• Доказване на борелиозен антиген в кърлежи

Този метод включва тестове, които позволяват откриване на причинителя – антигените на Borrelia директно в кърлежите, които могат да предадат заразата на хората чрез ухапване.

Как се провежда изследването?

Пробовзимане: венозна или капилярна кръв, препоръчително е материалът да бъде взет сутрин, на гладно.

Отклонение от нормалните (референтни) стойности в диагностиката на лаймска болест

Специфични IgM антитела се откриват в по-високи концентрации в ранните стадии на инфекцията, но в по- късна фаза намаляват. В първите седмици след инфекцията нивата им могат да бъдат много ниски, водейки до отрицателен резултат. Изолиран положителен резултат за IgG може да показва активна инфекция или преминала болест с персистиращи антитела. При неопределени или гранични стойности на антителата се препоръчва използването на имуноблот тестове, които осигуряват по-висока точност и помагат за потвърждаване на диагнозата лаймска болест.

Как се лекува лаймска болест?

Ранното започване на лечение значително увеличава шансовете за пълно възстановяване. Терапията включва:

Антибиотично лечение – обикновено се предписват доксициклин, амоксицилин или цефуроксим. Продължителността на лечението зависи от стадия на болестта.
Лечение на симптомите – болкоуспокояващи и противовъзпалителни средства за облекчаване на болките в ставите и мускулите.
Поддържаща терапия – физиотерапия и рехабилитация за възстановяване на подвижността и степента на засягане на стави и мускули.