Какво представлява изследването на слюнка?
Лабораторното изследване на слюнка представлява диагностична техника, която включва лабораторен анализ с цел идентифициране на маркери за ендокринни, имунологични, възпалителни, инфекциозни и други видове състояния на организма. Слюнката е биологична течност, най-често използвана за анализ на стероидни хормони, сред които кортизол; генетичен материал (напр. РНК); протеини; антитела и различни други вещества, включително естествени метаболити. Тестването на слюнка се използва за скрининг или диагностициране на множество болестни състояния, включително болест на Кушинг, ановулация, ХИВ, рак, паразити, хипогонадизъм и алергии.
Оралната течност съдържа секрети от големите и малките слюнчени жлези. Те включват оро-назофарингеални секрети, гингивална кревикуларна течност и клетъчни остатъци. Получената смес варира в зависимост от използвания метод за събиране (напр. изплюване, изсмукване, лигавене, източване или събиране върху някакъв вид абсорбиращ материал).
Слюнката поддържа здравето на меките и твърдите тъкани в устната кухина. Биокомпонентите, открити в устната течност, включват протеини и свързани молекули, компоненти на нуклеинова киселина (напр. човешка и микробна ДНК, иРНК и микроРНК) и ендогенни и екзогенни метаболити. Предизвикателствата пред използването на перорални течности за диагностични цели включват идентифициране на специфични за заболяването маркери, чувствителност и специфичност на тестовете и стандартизиране на събирането/съхранението на проби от слюнка.