Един обикновен ден може да се промени за секунди. Внезапна слабост в ръката, асиметрия в лицето, затруднен говор – това са тревожни сигнали, които не бива да се подценяват. Подобна клинична картина често е първият белег на инсулт – остро мозъчно нарушение, при което всяка минута е от критично значение.

Бързото разпознаване на симптомите чрез утвърден тест за инсулт, като FAST методиката, е ключово за своевременното търсене на медицинска помощ. Навременната реакция може да предотврати сериозни усложнения, инвалидизация или дори смърт. Затова познаването на ранните признаци и реакцията в „златния прозорец“ от първите часове е от съществено значение за изхода от състоянието.

Какво е инсулт?

Инсултът (на лат. insultus cerebri) представлява остро нарушение на мозъчното кръвообращение, което води до увреждане или загиване на мозъчни клетки вследствие на недостатъчно кръвоснабдяване или кръвоизлив в мозъчната тъкан. Това е една от водещите причини за инвалидизация и смъртност в световен мащаб.

Инсултът възниква внезапно и често засяга жизненоважни функции като двигателен контрол, говор, зрение и памет. Увреждането, което настъпва в мозъка, е резултат от липсата на кислород и хранителни вещества, необходими за нормалната невронна активност.

Видове инсулт – исхемичен и хеморагичен

Съществуват два основни типа инсулт, които се различават по своята етиология, механизъм и лечение:

  • Исхемичен инсулт

Представлява около 85% от всички случаи. Причинен е от запушване на мозъчен кръвоносен съд от тромб (кръвен съсирек), ембол (пренесен съсирек/частица) или стеноза (стесняване) поради атеросклероза. Резултатът е недостиг на кислород (исхемия) в засегнатата зона и клетъчна смърт.

Чести причини: предсърдно мъждене, атеросклероза, хипертония, диабет, тромбофилии.

  • Хеморагичен инсулт

Представлява около 15% от случаите, но с по-висока смъртност. Възниква вследствие на разкъсване на кръвоносен съд в мозъка и изтичане на кръв в мозъчната тъкан или между мозъчните обвивки.

Видове:

Интрацеребрален кръвоизлив – директно в мозъчната тъкан.

Субарахноиден кръвоизлив – между мозъка и обвивките му, често поради руптура на аневризма.

Чести причини: неконтролирана хипертония, аневризми, малформации на съдовете, антикоагулантна терапия.

Защо бързата диагностика е критично важна?

Инсултът е състояние, при което всяка минута е от значение – понятието „времето е мозък“ (time is brain) описва точната ситуация. За всяка минута нелекуван исхемичен инсулт загиват около 1,9 милиона неврона.

Причини, поради които ранната диагноза е решаваща:
Възможност за спешна терапия: При исхемичен инсулт тромболиза (разтваряне на съсирека) е ефективна само в първите 3 до 4,5 часа от началото на симптомите.

Ограничаване на неврологичните увреждания: Колкото по-рано се възстанови кръвотокът, толкова по-малка е зоната на инфаркт в мозъка.

По-добра прогноза и възстановяване: Пациенти, които получават своевременно лечение, имат по-малко трайни увреждания и по-добър функционален изход.

Разграничаване на вида инсулт: Бързата образна диагностика (най-често КТ скенер) е необходима, за да се определи дали инсултът е исхемичен или хеморагичен – което напълно променя подхода към лечението.

Лабораторните изследвания при съмнение за инсулт

Лабораторните тестове играят важна роля в диагностиката и оценката на пациента с инсулт, като помагат както за потвърждаване на диагнозата, така и за установяване на потенциалните причини и усложнения.

Пълна кръвна картина (ПКК) – Изследването позволява да се открият признаци на инфекция или възпаление, които могат да бъдат провокиращи фактори за риска от инсулт или да усложнят състоянието. Също така помага да се оцени общото здравословно състояние и да се установи наличие на анемия, която може да влоши мозъчното кръвоснабдяване.

Глюкоза (кръвна захар) – Точната оценка на кръвната захар е от изключително значение, тъй като както ниските, така и високите нива могат да имитират симптомите на инсулт, а хипергликемията по време на инсулт е свързана с по-тежки увреждания.

Електролити и бъбречна функция (натрий, калий, креатинин, урея) – Нарушенията в електролитния баланс могат да повлияят на нервната функция и сърдечния ритъм. Освен това бъбречната функция е важна за определяне на безопасността и дозировката на някои лекарства, използвани при лечението на инсулт.

Коагулационен статус (INR, aPTT) – Особено важен при пациенти, приемащи антикоагуланти (например варфарин), за да се оцени рискът от кръвоизливи или тромбози. Отклонения в коагулацията могат да са причина за хеморагичен инсулт или повишен риск от исхемичен.

Липиден профил (холестерол, LDL, HDL, триглицериди) – Повишените нива на „лошия“ LDL холестерол и триглицериди са рискови фактори за атеросклероза, която е една от водещите причини за исхемичен инсулт.

Високо чувствителен CRP (hs-CRP) – Това е маркер за системно възпаление и може да показва повишен риск от съдови заболявания и тромбози, които водят до инсулт.

D-димер – Повишените нива на D-димер насочват към наличието на тромбоемболични процеси в организма и могат да помогнат за диагностика на емболия или тромбоза, които са потенциални причини за инсулт.

Тропонин – Кардиален маркер, който се изследва при съмнение за сърдечен произход на инсулта, например при сърдечен инфаркт или други сърдечни усложнения, които могат да доведат до емболия към мозъка.