Трихинелоза

Какво причинява трихинелозата?

Трихинелозата е една от най-опасните паразитни инфекции при човека и представлява сериозен проблем за страните, където се консумира свинско месо. Паразитът Trichinella spiralis има две основни форми: половозряла, възрастна форма, известна като чревна трихинела, и ларвна форма, която се нарича мускулна трихинела. Чревната форма обитава червата на заразеното животно, докато мускулната форма се открива в мускулите, където ларвите могат да се запазят и да създадат сериозни здравословни проблеми за човека при консумация на заразено месо.

Трихинелите имат нишковидна форма, като зрелите женски индивиди достигат дължина от 1 до 2 мм, а мъжките – 3 до 4 мм. Паразитът може да съществува под различни форми, включително чревни, млади и мускулни, в зависимост от етапа на развитие и локализацията му в организма на гостоприемника.

Как става заразяването?

Човек може да се зарази с Trichinella spiralis чрез консумация на непроверено месо и месни продукти от домашна свиня, както и от диви животни като мечки, язовци, бобри, моржове и други, ако тези животни са били инфектирани. Заразяването настъпва, когато месото е консумирано в суров или недостатъчно добре изпечен (сварен) вид.

Екстензивността на инвазията при хората варира в различните страни и зависи от фактори като стриктността на месопрегледа в месодобивните предприятия, както и от кулинарните навици и култура на хората. Например, мюсюлманите се заразяват по-рядко, тъй като те не консумират свинско месо.

Потенциалните източници на инфекция са заразените домашни и диви животни: прасета, глигани, мечки и морски млекопитаещи. Животните се заразяват основно чрез консумацията на мишки, плъхове или умрели месоядни животни, които съдържат ларви на паразита. Човек се заразява и може да бъде както междинен, така и краен гостоприемник и може да стане източник на инфекцията в редки случаи при прояви на канибализъм, когато консумира заразено месо.

Признаци на трихинелоза при човека

Трихинелозата може да протече по различен начин – от асимптомно до тежка клинична картина.

• Повишена температура – обикновено висока температура, която е основен симптом.
• Мускулни болки – болки в мускулите, наподобяващи мускулна треска. Те обикновено обхващат гълтателната, очната и дъвкателната мускулатура, както и ребрените и двигателните мускули. Болните изпитват трудности при дъвчене и преглъщане.
• Висока еозинофилия – значително увеличение на еозинофилите в кръвта, което започва още в инкубационния период.
• Периорбитален (околоочен оток) – оток по веждите, клепачите и лицето, който се появява още през първата седмица на заболяването и е характерен за инфекцията.

Други възможни симптоми включват:

• Гадене, повръщане и диария – понякога съпътстват заболяването.
• Конюнктивит и очни кръвоизливи.
• Обриви по кожата, дрезгав глас и афония (загуба на гласа).

В някои случаи трихинелозата може да премине в хронична форма. При тези пациенти мускулните болки и общата слабост могат да се проявяват периодично за период от 5 до 6 години.

Постоянен симптом на заболяването са мускулните болки, които могат да варират по интензитет в зависимост от тежестта на инфекцията.

Възможно ли е грешно диагностициране?

Трихинелозата може да бъде объркана с други заболявания, които имат сходна клинична картина. Симптомите на трихинелозата могат да се припокриват с тези при серумна болест, оток на Квинке (алергичен оток на ларинкса и лицето), както и при различни системни заболявания на съединителната тъкан, включително лупус, дерматомиозит, полимиозит, мускулен ревматизъм и полиартрит. Токсоинфекциозният синдром, който включва мускулни болки и температура, може да наподобява инфекции като грип, морбили, рубеола и други. За точната диагноза е важно да се вземат предвид параклинични изследвания и анамнезата за прием на недобре обработено месо.

Как се поставя диагнозата на трихинелоза?

Диагнозата се поставя на базата на типичната клинична картина и епидемиологичната информация за консумация на недобре приготвено месо. Извършват се параклинични и паразитологични изследвания, които включват:

• Фекални проби и повърнати материи – изследват се чрез хелминтоларвоскопия, при която се търсят възрастни или млади трихинели.
• Кръв за серологична диагностика – използват се имунологични методи като ELISA или имунофлуоресцентна реакция, за да се докажат специфични антитела в серума.
• Биопсичен материал – може да се вземе от заподозряно месо на животно, което се изследва чрез компресивна трихинелоскопия или след изкуствено смилане с изкуствен стомашен сок.
• Мускулна биопсия – извършва се не по-рано от 10-ия ден след инфекцията от хирург под анестезия. Това изследване се използва по-рядко в практиката, но е ефективен метод за потвърждаване на заболяването.

Диагнозата може да се потвърди чрез комбинация от тези методи, като най-важни са клиничните признаци и епидемиологичната анамнеза.

Тест Трихинелоза IgG

Тестът за IgG антитела срещу Trichinella spiralis е серологичен метод за диагностика, който помага за откриване на инфекция в организма. IgG антителата са имуноглобулини, които се произвеждат от имунната система в отговор на инфекция. Те обикновено се появяват в кръвта на пациента след първоначалната реакция на организма към паразита и достигат своя пик след 2-3 седмици от инфекцията. Тези антитела могат да останат в кръвта за дълго време (няколко месеца или години) след преодоляване на инфекцията, което ги прави полезни за диагностика на хронична или по-стара инфекция.

Изследването на IgG антителата срещу Trichinella е особено полезно, когато клиничните симптоми не са достатъчни за потвърждаване на диагнозата или когато има съмнение за по-стара инфекция. Резултатите от този тест могат да потвърдят или изключат активна инфекция, като в някои случаи показват и хроничен етап на заболяването.

Тестът обикновено се извършва с помощта на ELISA (ензимен имуноанализ), който е бърз, чувствителен и специфичен метод за откриване на антитела в серума.

Провеждане на изследването

Проба Серум, Плазма (K2 или K3 EDTA, Li хепарин) Мин.: 500 µl
Обработка Стандартна
Стабилност на пробатa RT: 1 ден
2-8°С: 7 дни
-20°С: 30 д. (отделен серум или плазма)

Как да се предпазим от трихинелоза?

Ефективната профилактика включва както лични, така и обществени мерки. Не трябва да се упитребява месо, което не е проверено от ветеринарните власти, нито сурово месо или кайма. Необходимо е строг контрол за спазване на зоохигиенните и ветеринарно-санитарните норми при отглеждане на свинете и други животни. В стопанствата трябва редовно да се извършва дератизация, за да се намали рискът от зараза с трихинели чрез консумация на заразени гризачи или други животни.