Диагностициране на затлъстяването

В днешно време затлъстяването е все по-често срещан проблем. Поради високия риск от дегенеративни и обменни заболявания, проявяващи се в в по-късен етап от живота, затлъстявнето се явява като важен здравословен проблем .

То надхвърля това, което обикновено се счита за „наедряло тяло“. Това е много по-сложно състояние, което засяга всеки аспект на вашето физическо здраве и изисква по-обширен и многопланов подход на лечение.

В повечето случаи затлъстяването е резултат от консумацията на калории, които тялото не изразходва и това води до натрупване им. Те се съхраняват в тялото като мазнини, което се изразява в наддаване на тегло с течение на времето.

Излишните мастни натрупвания могат да попречат на функционирането на вътрешните органи и да отключат проявата на хронични заболявания.

Диагностицирането на пациента със затлъстяване и придружаващите го усложнения има важно значение. Необходимо е да се определят причините, довели до покачване на тегло, както ипречките при отслабване, за да може лекарската намеса да бъде най-ефективна.

Какви методи се прилагат при диагностициране на затлъстяването?

Дали даден индивид е със затлъстяване в някои случаи може лесно да се прецени още от пръв поглед. За да се уточни степеннта на затлъстяване обаче, са необходими и други методи освен визуалния.

Съгласно дефиницията на затлъстяването, диагностиката му включва редица директни и индиректни методи, чрез които се доказва наличието на наднормено количество мастна тъкан в тялото.

Определяне дебелината на кожна гънка – в определени области на тялото се определя дебелината на кожната гънка. Типичните и най-информативни зони за затлъстяване са в областта на трицепса, под лопатката и над илиачната кост на таза.

За определяне дебелината на кожна гънка се използва специален уред, наречен калиперометър.

Спрямо получените резултати се изчислява процентното съдържание на телесните мазнини, като се вземат предвид възрастта, пола и расовата принадлежност. Този метод служи само за оценка на подкожната мастна тъкан.

Метода дава дебелината на кожните гънки в измерваните участъци, но не е достатъчен. Пациенти с еднаква дебелина на кожната гънка е възможно да се различават значително по телесното съдържание на мазнини. Причина за това е формираната висцерална (в областта на корема) мастна тъкан.

Индекс на телесна маса (ИТМ) –  сравнително точен метод за оценка на наднорменото тегло и затлъстяването. Той е лесен, бърз, безплатен и широко достъпен.

Изчисляването му става като се раздели теглото в килограми с ръста в метри на квадрат. Този индекс дава оценка на теглото отнесено към ръста и поради тази причина е в тясна зависимост с количеството телесна мастна тъкан.

Според ИТМ по определението на Световната Здравна Организация възрастните се разделят в следните категории:

• поднормено тегло: стойности под 18,5 кг/м2
• оптимално (идеално) тегло: стойности от 18,5 до 24,9 кг/м2
• наднормено тегло: стойности от 25 до 29,9 кг/м2
• затлъстяване: стойности над 30 кг/м2

ИТМ не е еднозначен параметър за оценка на цялостния здравословен статус. Изчисляването му се базира само на теглото и ръста, но без да се отчитат други фактори, като мускулната маса, разпределението на телесната мастна тъкан и начина на хранене.

Обиколка на талията –  показва тясна зависимост с количеството на абдоминалната мастна тъкан и параметрите, вписващи се в характеристиката на метаболитния синдром.

Това се дължи на факта, че абдоминалната мастна тъкан е метаболитно активна и именно в нея се синтезират редица адипокини, които са отговорни за кардиометаболитния риск.

За жените кардиометаболитният риск нараства при обиколка на талията над 80 сантиметра, при мъжете при над 94 сантиметра. Ако обиколката на талията при мъжете е над 102 сантиметра и над 88 сантиметра при жените, е налице значително висок кардиометаболитен риск.

Съотношение талия / ханш – измерването на талията става с мек, неразтеглив метър, като се определя обиколката на най-тясната част на разстоянието между ребрата и бедрата след спокойно издишване. Измерването на ханша става в най-широката част на хълбоците. Определянето на обиколките става в сантиметри, а съотношението талия/ханш се изчислява, като се раздели обиколката на талията на обиколката на ханша.

Нормата при мъже е по-малко от 0,90, а за жени по-малко от 0,80. За мъжете стойности под 0,85, а при жените под 0,75 са отлични. За добри в границите на нормата са стойности между 0,85 и 0,90 при мъжете и между 0,75 и 0,80 при жените.

Наднормени са стойностите между 0,90 и 0,95 при мъжете и между 0,80 и 0,85 при жените, високи са между 0,95 и 1,0 и съответно между 0,85 и 0,90.

Съотношение талия / ръст– обиколката на талията нормално трябва да бъде по-малка от една втора от ръста на даден индивид, т.е. съотношението талия/ръст да е по-малко или равно на 0,5.

Двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия (DEXA) – двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия (Dual Energy X-ray Absorptiometry, DEXA) е нов метод за оценка на процентното съдържание на телесната мастна тъкан, както и за определяне на телесния състав. Към настоящия момент DEXA е познат за определяне на костната минерална плътност (остеоденситометрия).

Двойно-енергийна рентгенова абсорбциометрия (DEXA) различава костното минерално съдържимо от меките тъкани и мастната тъкан. Компютърен софтуер позволява измерването на мазнините в цялото тяло, а напоследък чрез по-нови софтуерни програми и в отделните телесни сегменти, като крайници или абдоминалната област.

Към посочените методики могат да се посочат и други, но те не се използват масово в практиката, поради високата цена, трудности при изпълнението и необходимостта от специално оборудване.

Такива са :

• хидроденситометрия подводното или хидростатично определяне на телесното тегло, наричано още и хидроденситометрия. Базира се на закона на Архимед, като се използват следните три параметри – телесното тегло извън водата, теглото на напълно потопеното във вода тяло и плътността на водата.
• компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс: площта на мастната тъкан, измерена при сканирането, е почти равна на действителната и чрез софтуерна програма се изчислява нейният обем в дадената област. Тези методики се използват основно за определяне на метаболитно активната висцерална (абдоминална) мастна тъкан

Кога и как се поставя диагноза „затлъстяване“?

Затлъстяването е медицинско състояние, при което излишните телесни мазнини се натрупват до степен, която може да има неблагоприятен ефект върху здравето.

Затлъстяването увеличава риска от развитие на други заболявания и здравословни проблеми, като сърдечни заболявания, диабет, високо кръвно налягане и някои видове рак.

Консултацията на пациент със затлъстяване с ендокринолог може да се раздели на следните етапи: медицинска анамнеза, физикален преглед и лабораторни изследвания.

Етап 1 – Медицинска анамнеза

Прави се оценка на динамиката в теглото, периода за увеличаването му и на евентуални събития довели до затлъстяване. Установяват се здравните проблеми, които са провокирали пациента да търси лекарска помощ. Търсят се евентуални рискови фактори, придружаващи заболявания и приемане на медикаменти.

В разговор се разкриват значими социални фактори, провокиращи покачване на тегло, като хроничен стрес на работа или в личен план. Оценява се качеството на живот, храненето, физическата активност, количеството и качеството на съня.

Уточнява се и фамилната обремененост – наличието на затлъстяване при родителите. Също така хранителните навици и културните норми в семейството.

Търсят се вече налични усложнения на затлъстяването: гастро-езофагеална рефлуксна болест, артериална хипертония, сърдечна недостатъчност, синдром на обструктивна сънна апнея, остеоартрити, захарен диабет тип 2, коронарна и периферна съдова болест, менструални нарушения, еректилна дисфункция, инфертилитет.

Етап 2 – Физикален преглед
Общият фиозикален преглед спомага оценката на евентуални свързани със затлъстяването усложнения и тяхната тежест.

Измерват се антропомоетричните показатели – ръст, тегло, обиколка на талията и ханша. Изчислява се индекса на телесна маса (ИТМ) и се определя категорията на затлъстяването.

Степента на затлъстяване може да се определи и по някой от описаните по-горе методи, по преценка на лекаря.

Прегледа включва измерване на артериалното налягане и оценка на сърдечния статус и белези за сърдечна недостатъчност. Палпирането на корема може да покаже наличие на увеличен черен дроб.

Оценява се подвижността на ставите и наличието на остеоартрит. Огледът на кожата може да покаже признаци на инсулинова резистентност (акантоза), хиперкортицизъм (дълбоки и широки, виолетови стрии), синдром на поликистозните яйчници (повишено окосмяване, акне, косопад), хипотиреоидизъм.

Етап 3 – Лабораторни изследвания

Назначаването на определени лабораторни изследвания с проследяване концентрациите на съответните показатели често се използва за поставяне на диагнозата, а в много случаи може да подпомогне и изясняването на подлежащите рискови фактори с цел подпомагане и оптимизация на последващата терапия.

При съмнения за метаболитно заболяване се проследяват нивата на:

• кръвна захар;
• липиден профил: проследяват се нивата на всички показатели от липидния профил, но с най-голямо значение в диагностиката на метаболитен дисбаланс, имат нивата на триглицеридите и нивата на HDL холестерол, които се явяват самостоятелни рискови фактори за метаболитен синдром;
• креатинин, урея, пикочна киселина: проследяването на тези показатели има подпомагаща роля и може да се използва при оценката на общото
• Хиперурикемията (високи нива на пикочна киселина) е честа находка при лицата с метаболитно заболяване

Може да се наложат допълнителни изследвания, като ехография на черен дроб и биопсия при абнормни стойности на показателите за чернодробна функция. Изследване на съня в насока обструктивна сънна апнея.

Специализирано изследване на сърдечно-съдовата система при съмнение за сърдечна недостатъчност или атеросклеротична съдова болест. Изследване за друга ендокринна патология при налични показания. Консултация с психиатър при нужда.

Какво е метаболитен синдром и какви са причините за развиване?

Когато затлъстяването е комбинирано с проблеми в регулирането на мазнините, захарите и белтъчините, състоянието се нарича метаболитен синдром. Необходими са лабораторни изследвания в медицинска лаборатория на редица показатели, за да се установи наличието на синдрома.

Метаболитният синдром включва следните 5 симптома:

• Затлъстяване
• Повишено кръвно налягане
• Нарушено ниво на глюкозата, измерена на гладно,
• Повишено ниво на триглицериди
• Намалено ниво на холестерол с висока плътност – т.нар. HD cholesterol.

Доказано е, че тези симтоми са свързани и се дължат на сериозна промяна в метаболизма, свързана с усвояването на хранителни вещества и наличието на резистентност към глюкозата и високо ниво на инсулин.

Това означава, че наднорменото тегло, както и затлъстяването може да се окажат част от едно много по-сложно заболяване, което засяга нормалния ни начин на живот и може по-късно да е един от основните фактори за инфаркт, инсулт и диабет.

Изследванията за метаболитен синдром се извършват на гладно и включват следните показатели:

•  кръвна захар
•  инсулин
•  общ холестерол
•  HDL холестерол
•  LDL холестерол
•  VLDL холестерол
•  триглицериди
•  Homa IR индекс.

Съвкупността от изследвания на холестерол заедно с изследването на триглицериди се нарича липиден профил.

Характеристиките на различните видове холестерол и триглицеридите са:

• общият холестерол е съвкупност от мазнините в кръвта;
• HDL се нарича „добър“ холестерол, защото спомага за извеждането на LDL („лошия“) холестерол и се предотвратява натрупването на плаки;
• LDL, или „лош“ холестерол, благоприятства отлагането на масти по вътрешността на кръвоносните съдове и забавя протичането на кръв;
• триглицеридите са излишните калории, набавени с храната, които се отлагат в организма.

Homa IR индекс е хомеостазен индекс, чрез който се оценява инсулиновата резистентност.

Какви са причините за развиване на метаболитен синдром

Причините още не са изследвани напълно. Ето основните:

• Установено е, че при повечето хора с метаболитен синдром теглото е наднормено и обикновено водят заседнал живот.
• Друг общ симптом е инсулиновата резистентност.
•  По-разпространен е при хората на възраст над средната.
• Наследствеността също играе роля за развитието на синдрома.
• Обилното хранене и заседналият живот са основни фактори за развитие на синдрома.