Какво знаем за нея?

Също така тя е наричана и “болест на целувката”, причинява се от вируса на Епщайн-Барр (EBV). EBV е ДНК вирус, който спада към групата на херпесните вируси. Над 90% от възрастните имат налични антитела срещу вируса на Епщайн-Барр. Инфекциозната мононуклеоза е остро инфекциозно заболяване, което е широко разпространено по света. Това се дължи на способността на вируса да остава в латентно състояние и субклиничното му протичане.

Инфекцията се среща предимно в късната детска възраст, юношеството и при младите хора. Пикът е между 15 и 24-годишна възраст. Можете да се заразите чрез целувка, но можете да се изложите на вируса и чрез споделяне на чаша или прибори за хранене или от слюнката на някой, който има мононуклеоза. Въпреки това, не е толкова заразна, колкото някои други инфекции, като например настинката. Характеризира се с изтощение, висока температура, силно болезнено гърло и увеличени лимфни възли.

Запази час за изследване

Какви са симптомите на заболяването?

При повечето от заразените заболяването протича напълно безсимптомно. Във възрастта между 10 и 30 години се наблюдава характерното клинично протичане. При възрастните по-често се наблюдава развитието на хепатит (хепатитна форма).

Инкубационният период може да е от 2 до 6 седмици, като при по-малките деца е по-кратък. Началото е постепенно, с отпадналост, болки по мускули, темепратура и болки в гърлото.

Признаците и симптомите на мононуклеозата могат да включват:

  • Температура (умерена или висока);
  • Умора;
  • Болки в гърлото (може би погрешно диагностицирани като стрептококова инфекция, които не се подобряват след лечение с антибиотици);
  • Ангина;
  • Треска;
  • Подуване на лимфните възли на шията и подмишниците;
  • Подуване на сливиците;
  • Главоболие;
  • Кожен обрив;
  • Мек, подут далак.

Заболяването има продължителност до около 1 месец, а нормализирането на размерите на слезката и черния дроб може да отнеме и до 6 месеца.

Заяви изследване

    С какво може да се обърка това заболяване?

    То трябва да се различи от широк кръг болести, които могат да протичат с аналогични симптоми като:

    – увеличени лимфни възли, ангина, температура и хепатомегалия: токсоплазмоза, дифтерия, туберкулоза, остра HIV инфекция, паротит, някои обривни заболявания (преди появата на обрив в хода на болестта), с Цитомегаловирус, злокачествени заболявания – Ходжкинов лимфом, остри левкози и др.

    Какви са усложнения могат да настъпят?

    Усложненията на мононуклеозата понякога могат да бъдат сериозни.

    • Уголемен далак – Мононуклеозата може да причини уголемяване на далака. В екстремни случаи далакът може да се разкъса, причинявайки остра, внезапна болка вляво в горната част на корема. Ако се появи такава болка, незабавно трябва да се потърси лекарска помощ.
    • Проблеми с черния дроб – Възможно е да се появи някое от чернодробните заболявания:
    • Хепатит – Възможно е да се получи леко възпаление на дроба (хепатит).
    • Жълтеница – Понякога се появява пожълтяване на кожата и бялото на очите.
    • Мононуклеозата може да доведе и до някои по-рядко срещани усложнения, включително:
    • Анемия
    • Тромбоцитопения
    • Сърдечни проблеми – възпаление на сърдечния мускул (миокардит)
    • Усложнения, засягащи нервната система – менингит, енцефалит и синдром на Гилен-Баре
    • Подуване на сливиците – което може да блокира дишането.

    Вирусът на Епщайн-Бар може да причини много по-сериозни заболявания при хора с увредена имунна система, като страдащи от ХИВ/СПИН или приемащи лекарства за потискане на имунитета след трансплантация на органи.

    Как се диагностицира?

    Инфекциозната мононуклеоза може да се подозира въз основа на симптомите и физическия преглед на болния. За потвърждаване на диагнозата се правят кръвни изследвания.

    Вашият лекар може да назначи изследвания и за други инфекции, които могат да имат подобни симптоми.

    1.Пълна кръвна картина (ПКК):

    Изследването измерва различни компоненти на кръвта и включва:

    Брой на белите кръвни клетки (левкоцити): Увеличен брой левкоцити.
    Атипични лимфоцити: Наличие на атипични лимфоцити, характерно за инфекциозната мононуклеоза.
    Бърз тест за откриване на хетерофилни антитела, които често се появяват в кръвта по време на заразяване с вируса на Epstein-Barr (EBV). Резултатите от този тест обикновено са налични в рамките на един ден.

    EBV тест: Изследванията за специфични антитела срещу EBV включват:

    VCA-IgM (Вирусен капсиден антиген – IgM): Показва остра зараза.
    VCA-IgG (Вирусен капсиден антиген – IgG): Показва текущо или прекарано заболяване.
    EA-D (Ранен антиген – D): Показва активна инфекция.
    EBNA (Ядрен антиген на Epstein-Barr): Показва минала инфекция.

    2. Чернодробни функционални тестове

    Аспартат аминотрансфераза (AST) и Аланин аминотрансфераза (ALT): Тези ензими могат да бъдат повишени при чернодробно увреждане, което често се наблюдава при тази инфекция.

    3. Специализиран тест

    Ултразвук на корема: За оценка на размера на черния дроб и далака, които могат да бъдат увеличени при инфекциозна мононуклеоза.
    PCR тест (Полимеразна верижна реакция): Този тест може да се използва за откриване на вирусна ДНК в кръвта, но обикновено не е необходим за рутинна диагностика.

    4. Диференциална диагностика

    Тест за други инфекции: В някои случаи могат да се извършат тестове за други инфекции, които имат сходни симптоми, като цитомегаловирус (CMV), токсоплазмоза и HIV.
    Чрез комбинация от тези изследвания, лекарят може да потвърди диагнозата инфекциозна мононуклеоза и да изключи други възможни причини за симптомите.

    Как се лекува?

    Лечението е симптоматично: витамини, хепатопротектори, постелен режим и покой в болнични или в домашни условия. При затруднено дишане, поради отока могат да се назначат и кортикостероиди. При настъпили усложнения те се лекуват според характера им. Антибактериална терапия (антибиотици) се налага единствено при вторични бактериални инфекции.
    Поне докато лекарят не потвърди с преглед, или понякога, с ултразвук, че далакът е възвърнал нормалния си размер.

    Треската и болката могат да бъдат облекчени с парацетамол и нестероидни противовъзпалителни средства (НСПВС като аспирин или ибупрофен).

    Аспиринът не трябва да се дава на деца, тъй като съществува малък риск да предизвика потенциално фаталния синдром на Рей (остра невъзпалителна енцефалопатия и/или чернодробна недостатъчност).

    Усложнения като тежък оток на дихателните пътища могат да се лекуват с кортикостероиди.

    Какви превантивни мерки могат да се приложат?

    За предотвратяване на заразяване с вируса на Ебщайн-Бар, ограничаването на контакт с болни от инфекциозна мононуклеоза е основната превантивна мярка. Липсват специфични ваксини за това заболяване.

    Кои са рисковите фактори за развитие на инфекциозна мононуклеоза?

    • контакт се болни от мононуклеоза;
    • имуносупресивно лечение;
    • имунодефицитни състояния.

    Какви са препоръките, след поставяне на дигнозата?

    Препоръчва се спазване на постелен режим, покой, придържане към предписаното лечение и щадяща диета поради засягане на черния дроб – избягване на тлъсти и мазни храни до пълното оздравяване.

    Пълноценното хранене също е важна част от начина, по който се преминава през мононуклеозата. Яденето на храни, богати на антиоксиданти, повече здравословни мазнини и избягването на рафинирани храни, могат да помогнат за укрепването на имунната система.

    Част от добавките, които може да се приемат по време на мононуклеоза са:

    • Омега-3 мастни киселини – намаляват възпалението и засилват имунитета;
    • L-лизин – аминокиселина, изгражда мускулите, образува антитела;
    • Витаминни – С, В комплекс, А, Е – подкрепят имунната система;
    • Минерали – цинк, селен, желязо, мед – подсилват защитните функции на тялото;
    • Берберин – има мощно антимикробно действие, подпомага в борбата с нежелани патогени.
    Запази час за изследване