Какво са антителата?
Антителата, известни още като имуноглобулини, са протеини, които играят ключова роля в имунната система на организма. Те се произвеждат от бели кръвни клетки, наречени B-лимфоцити, и се използват за борба с инфекции и други външни агенти.
Основната функция на антителата е да разпознават и атакуват чуждестранни вещества, наречени антигени. Антигените могат да бъдат бактерии, вируси, токсини или други частици, които са потенциално вредни за организма. Когато антителата се свържат с антигените, те ги “маркират” за унищожаване от други клетки на имунната система.
Също така, антителата могат да участват в други имунни процеси, като активиране на комплементарната система и участие в имунните реакции на запаление. Има различни класове и подтипове на антитела, като IgA, IgG, IgM, IgD и IgE, които изпълняват различни функции в имунната система.
Имунната ни система – вродена и придобита
Имунната ни система е сложен механизъм, който през цялото време брани организма ни от външни врагове. Всъщност имунните ни системи са две, работещи паралелно, с множество елементи.
Едната се нарича вродена имунна система. Тя е стара и се е формирала в хода на еволюцията. Бързо и ефикасно идентифицира и обезврежда патогени, без да е специализирана само над определен вид болестотворни организми. Действа на общо основание и създава антитела. Тя се активизира само за ограничено време и невинаги е в състояние да пребори определени видове.
Eлемент от тази вродена имунна система са клетки от групата на левкоцитите, които чрез кръвообращението проникват навсякъде в тялото. Повишените им стойности в кръвта са сигнал за възпаление или за инфекция. Лекарите констатират този факт с изследване на кръвната картина.
Ако патогените успеят да проникнат в организма въпреки усилията на вродената имунна система и наличните защитни механизми, тялото пуска в действие следващото ниво на закрила: придобитата имунна система. Тя реагира по-бавно, обикновено `и трябват четири до седем дни, когато среща патогена за пръв път.
Тази имунна система е специализирана и се бори срещу точно определени патогени. Тя регистрира „нашествениците“ и въвежда тази информация в така наречената „имунологична памет“. Тази памет разпознава враговете ни, с които вече си е имала работа, и веднага включва в действие придобитата имунна реакция. Така тялото може да реагира бързо и ефикасно срещу инфекциите.
Придобитата имунна система бързо разбира какво трябва да се прави и реагира по съответен начин. Тъкмо по тази причина ние боледуваме от определени болести само веднъж през живота си. Ваксинациите също дължат ефекта си на придобитата имунна система.
Същност на тестовете за антитела
Тестовете за антитела са диагностични процедури, които се използват за откриване на наличието на антитела в организма и е проверка дали имаме изграден имунитет след преболедуване и след поставяне на ваксина.
Тези тестове могат да дадат отговор на въпроса колко време след ваксината се появяват неутрализиращи антитела и колко дълго се задържат в достатъчно висока концентрация, за да осъществяват защитната си функция.
Ако нямаме висока концентрация на антитела, но вече сме преборили вируса, това не означава, че организмът ни няма да се справи с него, след като го срещне пак.
Същността на тестовете за антитела включва следните аспекти; откриване на инфекции; оценка на имунен отговор; диагностиране на автоимунни болести; мониторинг на лечение и др.
Заяви изследване
Типове тестове за антитела, които се използват в медицинската диагностика
Тестовете за антитела, също наречени серологични тестове, се използват за откриване на наличието на антитела в организма, което може да свидетелства за предишно изложение или текуща инфекция.
- ELISA (Enzyme-Linked Immunosorbent Assay) – ELISA е често използван метод за детекция на антитела или антигени в проби от кръв или други течности. Този тест използва ферменти за измерване на химични реакции и може да бъде адаптиран за различни видове антитела.
- Western Blot – използва се за потвърждение на резултатите от ELISA. Той разделя протеините според размера им и след това ги обработва с антитела за откриване на конкретни протеини.
- Rapid Tests (Бързи тестове) – Бързите тестове за антитела предоставят бърз и лесен начин за проверка на наличието на антитела, често с резултати в рамките на няколко минути. Тези тестове са често използвани за скрининг на инфекции като HIV или вирус на COVID-19.
- Immunofluorescence Assay (Имунофлуоресцентен анализ) – Този метод използва флуоресцентни маркери за визуализиране на връзката между антителата и антигените. Имуноглобулините се обозначават с флуоресцентни бои, което улеснява тяхното откриване под микроскоп.
- Complement Fixation Test (Тест за фиксация на комплемента) – Този тест измерва активността на комплементарната система при реакцията с антитела. Той се използва за диагностициране на някои инфекции и автоимунни заболявания.
- Neutralization Tests (Тестове за неутрализация) – Тези тестове оценяват способността на антителата да блокират дейността на вируси или токсини, което е полезно при изследването на имунитета след ваксиниране или след инфекция.
- Тестове за алергии – Кожни тестове и тестове за изследване на антитела IgE се използват за диагностициране на алергии.
За диагностициране на кои болести и състояния се прилагат тестовете за антитела?
В зависимост от конкретните нужди и симптоми, здравният специалист в медико-диагностичната лаборатория може да предложи подходящ тест.
Ето някои от примерите за болести и състояния, при които се използват тестове за антитела.
- Инфекции:
- Вируси: Тестове за диагностициране на инфекции като хепатит ( антитела срещу хепатит B и C), вирусен имунодефицит (HIV), варицела-зостер, цитомегаловирус (CMV), и други.
- Бактерии: Тестове за откриване на бактериални инфекции, като сифилис и Лаймска болест (при ухапване от кърлежи, предаващи бактерията Borrelia).
- Автоимунни болести:
- Тестовете за идентифициране на автоимунни болести като ревматоиден артрит, системен червен лупус (SLE), болест на Шегрен и други.
- Алергии:
- Тестове за диагностициране на алергии, атопичен дерматит и алергии към храна или прах.
- Болести на щитовидната жлеза:
- Тестове за антитела като антитела срещу тиреопероксидаза (TPO) и тиреоглобулин (TG) се използват за оценка на щитовидната функция и диагностициране на автоимунни заболявания като хипотиреоидизъм хипертиреоидизъм
- Неврологични болести:
- При определени неврологични състояния като множествена склероза, тестове се използват за потвърждение на диагнозата.
- Тестове след ваксинация:
- След ваксинации против различни болести, като например вирус на COVID-19, тестовете за антитела могат да се използват за оценка на имунния отговор и ефикасността на ваксинацията.
Кръвен тестИмуноглобулин M (IgM)
Имуноглобулин М е една от формите на имуноглобулина и се намира в кръвта и лимфната течност. IgM е едно от най-големите антитела, а също и първото антитяло, произвеждано от организма, за да се бори с всички нови антигени и микроби, засягащи имунната система.
IgM антителата са изключително бързи в инициирането на имунен отговор спрямо чуждото вещество, като неутрализират директно патогените.
Повишените нива на IgM или дефицитът на IgM са вредни за здравето, тъй като сериозно компрометират имунната система на организма, излагайки го на допълнителни инфекции.
Кога се препоръчва да се изследвате?
При проявява на следните симптоми;
– Повтарящи се инфекции на дихателните пътища като синузит, пневмония
– Инфекция на стомашно-чревния тракт
– Дефицит на IgM
– Повишени нива на IgM, водещи до липса на нива на IgG.
Необходима ли е специална подготовка за теста?
Не се изисква специална подготовка; препоръчително е да информирате за вида на приеманите лекарства, тъй като те могат да повлияят на резултатите.
Клинично приложение:
Синузит, пневмония, атопичен или хроничен дерматит, алергичен ринит, стомашно-чревни заболявания, хроничен артрит, нисък брой тромбоцити, хемолитична анемия, хипотиреоидизъм и бъбречни заболявания, неутропения, невроендокринен карцином.
Бърз тест за антитела срещу КОВИД-19
- Предназначение на теста за антитела срещу КОВИД-19
Тестът е предназначен за едновременно качествено откриване на IgG и IgM антитела срещу КОВИД-19 в проба от кръв (капилярна или венозна) или кръвна плазма.
Показва едновременно наличието на двата типа антитела срещу КОВИД-19. Наличието само на IgM показва активна фаза на заболяване, наличието на двата типа антитела показва скорошно преболедуване, а наличието само на IgG показва изграден имунитет срещу КОВИД-19 придобит от преболедуване – всички вариации, включително ОМИКРОН или от ваксина, всички модели ваксини.
- Кръстосана реакция (Cross-reactivity) и позитивен резултат при други вируси
Няма установена реакция към антитела срещу други вируси, включително грип А, грип Б или други типове коронавируси (например на обикновенна настинка), освен към SARS-nCoV-2 (КОВИД-19).
Кръвен тест за антитела при изследване на щитовидна жлеза
При изследване на щитовидната жлеза се използват различни кръвни тестове, включително тестове за антитела, за да се оцени функцията и евентуални проблеми с този важен орган.
Някои от типовете тестове за антитела, които се използват при щитовидната жлеза:
- TPO (Тиреопероксидаза) Антитела – измерва наличието на антитела към тиреопероксидазата, ензим, участващ в производството на тиреоидните хормони. Повишени нива на тези антитела могат да бъдат индикатор за автоимунно заболяване на щитовидната жлеза, като хашимотов тиреоидит.
- TG (Тиреоглобулин) Антитела – измерва наличието на антитела към тиреоглобулина, друг протеин, който участва в производството на тиреоидните хормони. Повишени нива на тези антитела също могат да бъдат свързани с автоимунни болести на щитовидната жлеза.
- TSH Рецепторни Антитела – използва се при диагностициране на Гравесова болест, която е автоимунно заболяване, характеризиращо се с хиперфункция на щитовидната жлеза. Повишени нива на тези антитела могат да доведат до повишаване на производството на тиреоидните хормони.
Резултатите от тези тестове могат да помогнат на лекарите да поставят диагноза и да определят правилната стратегия за лечение при различни заболявания на щитовидната жлеза.
