Хормони на щитовидната жлеза – кои са те?

Щитовидната жлеза разположена в предната част на врата, под “ябълката” на гърлото. Тя играе ключова роля в регулирането на метаболизма чрез производството на хормоните тиреоксин (T4) и трийодтиронин (T3). Ето как функционират тези хормони:

  1. Тиреотропен хормон (TSH):
    • Произвежда се в предния дял на хипофизната жлеза в мозъка.
    • TSH стимулира щитовидната жлеза да секретира T3 и T4.
    • Нивата на TSH се регулират в зависимост от количеството на T3 и T4 в кръвта. Повишено ниво на TSH може да бъде индикация за хипотиреоидизъм, докато понижено ниво може да бъде свързано с хипертиреоидизъм.
  2. Тиреоксин (T4) и Трийодтиронин (T3):
    • T4 е основният хормон, секретиран от щитовидната жлеза. По-малка част от T4 се преобразува в T3, който е по-активен.
    • T3 и T4 играят решаваща роля в регулирането на метаболизма, растежа и развитието на организма.
    • Нивата на тези хормони се регулират от обратна връзка с TSH и хормони, произвеждани от самата щитовидна жлеза.
  3. Калцитонин:
    • Произвежда се от щитовидната жлеза и участва в регулирането на нивата на калций в кръвта, като насърчава неговото използване в костите.

Кои са най-честите причини за заболяванията на щитовидната жлеза?

Заболяванията на щитовидната жлеза могат да бъдат предизвикани от различни причини. Някои от най-честите фактори, свързани със заболяванията на щитовидната жлеза, включват:

  • Автоимунни заболявания: Това са Хашимото тиреоидит (хипотиреоидизъм), където имунната система напада и унищожава щитовидната жлеза, и Гравесова болест (хипертиреоидизъм), при която имунната система причинява прекомерно производство на тиреоидни хормони.
  • Дефицит на йод: Йодът е ключов елемент за производството на тиреоидни хормони. Недостатъчното количество йод в диетата може да доведе до образуване на гроздовидни образувания.
  • Генетични фактори: Наследствените фактори играят роля в развитието на заболявания на щитовидната жлеза.
  • Стрес и емоционални фактори: Стресът и емоционалните фактори могат да оказват влияние на функцията на щитовидната жлеза. В някои случаи, стресът може да бъде свързан със започването на автоимунни атаки.
  • Възраст и пол: Жените имат по-голямо предразположение към заболявания на щитовидната жлеза.
  • Лечение с радиация или лекарства: Излагането на високи нива на радиация или приемането на някои лекарства (например, литий) може да доведе до проблеми с щитовидната жлеза.
  • Тумори и възпалителни процеси: Наличието на тумори или възпалителни процеси в щитовидната жлеза може да доведе до нарушения в нейната функция.

Какви са признаците на повишена и намалена функция на жлезата?

Повишената и намалена функция на щитовидната жлеза водят до две основни състояния – хипертиреоидизъм (повишена функция) и хипотиреоидизъм (намалена функция).

При повишена функция ( хипертиреоидизъм ) :

  • Отслабване на тегло при запазен и дори увеличен апетит;
  • Ускорен пулс и усещане за сърцебиене, увеличено кръвно налягане;
  • Мека, топла, влажна кожа със склонност към потене;
  • Треперене ;
  • Безсъние, неспокойствие, емоционална напрегнатост, раздразнителност, плачливост;
  • Изпъкване на очните ябълки;
  • По-често ходене по голяма нужда или диария.

При намалена функция ( хипотиреоидизъм ) :

  • Повишаване на телесното тегло, дори и при намален апетит, чувство за подуване;
  • Бавен пулс и понижено кръвно налягане;
  • Бледа, оточна, хладна кожа;
  • Потиснатост, сънливост, нарушение на паметта;
  • Запек;
  • Разреждане или опадване на космите във външната част на веждите;
  • Постоянно усещане за студ.

Специфични за мъжете симптоми на хипертиреоидизъм:

  • еректилна дисфункция;
  • нисък брой сперматозоиди;
  • преждевременното оплешивяване;
  • загуба на мускулна маса;
  • остеопороза;
  • гинекомастия (уголемяване на гърдите при мъжете);
  • проблеми със секретирането на тестостерон;
  • намалена плътност и подвижност на сперматозоидите, дори промяна на тяхната форма.

Хипотиреоидизмът е по-често свързан с еректилна дисфункция и всичко това може да доведе до безплодие.

Как нарушената функция на щитовидната жлеза влияе при мъжа и мъжкатафертилност?

При мъжете, освен обичайните симптоми, работата на щитовидната жлеза може да окаже влияние върху фертилността и еректилната функция.

Щитовидната жлеза играе роля в мъжката плодовитост. Рецептори за тироидните хормони са идентифицирани в Сертолиевите клетки на тестисите, което подсказва, че щитовидните хормони влияят върху сперматогенезата и мъжката плодовитост.

Изследвания показват, че мъжете с първичен хипотиреоидизъм имат абнормна морфология и намален мотилитет на сперматозоидите.

Предмет на обсъждане е заместителното лечение с тироидни хормони по време на бременността, като се отбелязва, че тези хормони са от съществено значение за нормалното развитие на плода. Ниските нива на щитовидни хормони при бременни жени могат да оказват влияние върху бъдещото развитие на тестисите и фертилността на мъжа.

Едно от последствията на хипотиреоидизма е увеличаването на серумния пролактин, хормон от хипофизата, който, ако е в повишение, може да повлияе върху нивата на тестостерона и да доведе до отрицателен ефект върху сперматогенезата, включително намален брой сперматозоиди. Този процес също може да има въздействие върху либидото и потентността.

Ниският брой сперматозоиди трябва да бъде последван от тест за нивата на хормоните на щитовидната жлеза. Тези тестове могат да определят лечение, което ще балансира нивата на хормоните.

Причини за хипертиреоидизъм при мъжете

Мъжете и жените споделят много от основните симптоми на хипертиреоидизъм, но има някои симптоми, които са уникални за мъжете.

Състоянието, познато като болест на Грейвс, представлява най-честата причина за хипертиреоидизъм при мъжете. Това автоимунно заболяване предизвиква неправомерна атака от имунната система върху здравата щитовидна жлеза, която довежда до свръх производство на тироидни хормони. Обикновено се развива в периода между 30 и 50 години, но може да се появи във всяка възраст.

Цялостната картина на хипертиреоидизъм при мъжете изисква индивидуален и подробен подход при диагностиката и лечението, за да се адаптира към специфичните нужди и характеристики на мъжкия организъм.

Как се диагностицира състоянието на щитовидната жлеза?

Щитовидните хормони управляват множество функции в организма и затова изключително важно е откриването и разпознаването на всякакви аномалии във функционирането на щитовидната жлеза. Поставянето на точна диагноза включва провеждане на разнообразни медицински прегледи, лабораторни и образни изследвания.

При наличие на симптоми е препоръчително да се извършат два важни теста – TSH и FT4.

Ако резултатите от TSH са над нормалните стойности, вероятността FT4 да бъде в долната граница на нормата или дори по-ниско, подсказва наличие на хипофункция на щитовидната жлеза.

Обратно, ако стойностите на TSH са под нормалните стойности, а FT4 е в горната граница или над нея, това обикновено сочи към хиперфункция на щитовидната жлеза.”

Как се лекува хипертироидизъм?

Хипертироидизмът е състояние, при което щитовидната жлеза произвежда прекомерно количество тироидни хормони. Когато тяхното количество е твърде високо, може да възникнат различни симптоми и здравословни проблеми свързани с метаболизма в организма.

Лечението се определя от лекарите в зависимост от тежестта на състоянието и индивидуалните нужди на пациента и обикновено включва:

  • Лекарства: Антитироидни лекарства, като метимазол или пропилтиоурацил, които помагат на контролиране на производството на тироидни хормони.
  • Радиоактивен йод (радиоидинотерапия): Приема се радиоактивен йод, който разрушава части от щитовидната жлеза.
  • Хирургическо отстраняване на щитовидната жлеза (тироидектомия): Ако лекарите считат, че другите методи на лечение не са подходящи, може да препоръчат хирургическо отстраняване на част или цялата щитовидна жлеза.

Как се лекува хипотиреоидизъм?

Хипотиреоидизмът е състояние, при което щитовидната жлеза произвежда по-малко тироидни хормони, отколкото са необходими за нормалното функциониране на организма. Тироидните хормони влияят на растежа и функционирането на множество органи.

Лечението на хипотиреоидизма обикновено включва приемане на синтетични тироидни хормони. Лекарите предписват лекарства като левотироксин, което е синтетична форма на тироксин (T4).

Този хормон замества този, който липсва при хипотиреоидизъм и помага на пациентите да поддържат нормални нива на тироидни хормони в организма.

Каква е подготовката за изследването  на TSH?

Подготовката за изследване на TSH обикновено включва следните стъпки:

Информирайте лекаря си: Ако приемате лекарства, включително тези за щитовидната жлеза, информирайте лекаря си. Той може да ви предложи да приемете или да спрете лекарствата за кратко преди изследването, ако е необходимо.

Изпълнете указанията за прием на храна: Тестът за TSH се извършва на гладно. Лекарят ви ще ви каже колко време преди изследването да спрете да ядете.

Информирайте лабораторията при бременност: Уведомете лекаря или лабораторията. Тестът за TSH обикновено се прави по различен начин по време на бременност.

Колко често трябва да се правят изследвания на щитовидната жлеза?

  • При наличие на диагностицирана щитовидна болест, лекарят предлага график за редовни прегледи и изследвания, за да следи за промените в нивата на тироидните хормони и евентуални симптоми.
  • При приемане на лекарства за щитовидната жлеза, лекарят може да препоръча редовни изследвания, за да се увери, че дозата е правилна и че нивата на тироидните хормони са в норма.
  • При история на щитовидни заболявания в семейството, лекарят може да предложи по-чести проверки.
  • По време на бременност жените обикновено се подлагат на тестове за щитовидната функция, тъй като тироидните хормони са важни за развитието на бебето.
  • При появата на симптоми или промени в здравословното състояние е важно да се консултирате с лекар и да изследвате щитовидната функция.

Редовните проверки и изследвания на щитовидната жлеза трябва да се правят спрямо индивидуалните нужди и условия на пациента. Консултирането с лекар е от съществено значение за определяне на подходящия график на изследвания и прегледи.

ОБРАТНО КЪМ СПИСЪК С ИЗСЛЕДВАНИЯ