Кръвни изследвания при рак на дебелото черво

Какво заболяване е ракът на дебелото черво?

Този тип рак засяга дебелото черво и ректума . Счита се, че ракът е налице, когато здравите клетки в една от двете области мутират и започнат да се развиват интензивно.

Характерни за колоректалния рак са полипите, които се сформират вследствие на мутиралите клетки по вътрешната повърхност на червото или ректума. Ако не бъдат открити и третирани навреме, тези полипи могат да се превърнат в тумори.

Този рак е един от най-често срещаните видове рак. Проучвания показват, че заболяването засяга повече мъже, отколкото жени. Въпреки че, може да се развие във всяка възраст, засяга предимно хора над 50 годишна възраст.

Кои са видовете рак на дебелото черво?

• Аденокарцином – най-често срещаната разновидност на рака на дебелото черво. Представлява около 95% от раковите образования в тази област на гастроинтестиналния тракт. Обикновено започват като полип по вътрешната повърхност на дебелото черво;
• Първичен колоректален лимфом;
• Гастроинтестинални стромални тумори;
• Лейомиосарком;
• Карциноид – произхожда от невроендокринните клетки в чревната стена;
• Меланом.

Какви са характерните за този вид рак симптоми?

В началните си етапи протича безсимптомно. При прогресиране на болестта, симптомите могат да бъдат:

• Промени в начина на изхождане: диария или запек
• Промяна във формата на изпражненията: по-тънки или по-тесни от обичайното
• Кръв в изпражненията или в областта на ректума
• Болки в корема: дискомфорт, подуване, крампи
• Умора
• Гадене и повръщане
• Внезапна загуба на тегло

Кои са рисковите фактори, обуславящи възникване на колоректалния рак?

Ракът на дебелото черво (колоректалният рак) е заболяване, което може да бъде провокирано от различни рискови фактори. Факторите варират от генетични предпоставки до стилове на живот и околната среда.

Те не са причини за появата на болестта, а по-скоро оказват влияние върху развитието на рак на дебелото черво.

Ето някои от основните рискове за развитие на рак на дебелото черво:

1. Възрастта: Рисковият фактор за развитие на колоректален рак нараства с възрастта. Повечето случаи се диагностицират при хора над 50 години.
2. Семейна история и генетика: Имайки близки роднини (родители, братя, сестри) с история на колоректален рак или полипи в червата може да увеличи риска.
3. Генетични синдроми: Наличието на наследствени синдроми като наследствения полипозен колоректален рак (HNPCC) или фамилна аденоматозна полипоза (FAP).
4. Лична история на полипи или рак: Предишни случаи или предишен колоректален рак могат да увеличат риска за развитие на нов случай.
5. Заболявания на червата: Хронични заболявания на червата като възпалителните болести на червата (например болест на Крон, улцеративен колит) са свързани с повишен риск.
6. Семейно наследство от други видове рак: Имайки семейна история с други видове (например рак на гърдата, рак на яйчниците) може да повиши риска за колоректален рак.
7. Стил на живот и диета: Неправилната диета, богата на червено и преработено месо, нискокачествени мазнини и ниски влакнини, може да увеличи риска. Също така, липсата на физическа активност и затлъстяването са свързани с по-голям риск.
8. Тютюнопушене и консумация на алкохол: Тютюнопушенето и консумацията на алкохол могат да бъдат свързани с повишен риск за колоректален рак.
9. Диабет: Хората с диабет.
10. Някои вируси и бактерии: Някои инфекции като хеликобактер пилори и вируса на човешкия папилом (HPV) са били свързани с по-голям риск.

До какви усложнения може да доведе ракът на дебелото черво?

Ракът на дебелото черво може да доведе до редица усложнения, от които най-често срещани са:

• Запушване на червата – Това е е състояние при което храната, а понякога и водата не са в състояние да преминат през червата. Това може да доведе до силна болка в областта на корема, подуване, запек, и др.
• Перфорация на червата – В някои случаи, туморът може да прорасне през стената на дебелото черво, което да доведе до дупка в червото.
• Метастази – Ракът може да се разпространи и до други части на тялото, като например белите дробове, черния дроб, мозъка, и др.
• Анемия: в някои случаи може да доведе до хронично кървене в храносмилателния тракт, което да причини анемия.
• Хранителни дефицити: ако ракът доведе до запушване на червата, това може да попречи на усвояването на хранителни вещества, а и до хранителни дефицити.

Как се поставя диагноза за рак на дебелото черво?

Ако имате симптоми, които предполагат рак на дебелото черво, Вашият лекар може да препоръча извършването на:

• Колоноскопия с биопсия;
• Лабораторни изследвания – кръвните изследвания не могат да покажат дали имате рак на дебелото черво, но могат да дадат допълнителна информация за изясняване на диагнозата;
• Туморни маркери – карциноембрионален антиген;
• Компютърна томография на корема или корема и гръдния кош при съмнение за метастази.

Пълна кръвна картина и туморен маркер на дебело черво СА 19-9

Пълна кръвна картина 22 показателя и туморен маркер 19-9 за профилактика на храносмилателната система.

Туморните процеси на храносмилателната система често се съпровождат с повишаване на туморен маркер CA 19-9 и промени в кръвната картина.

Туморният маркер CA 19-9 може да се повиши при рак на панкреаса, черния дроб, жлъчните пътища и дебелото черво.

Ракът на храносмилателната система в много от случаите протича с промени в кръвната картина и най-вече с анемия (спадане на хемоглобина под долната референтна граница), която е и причина за лесната уморяемост и отпадналост.

CA 19-9 може да бъде увеличен и при някои възпалителни заболявания на храносмилателната система. Във всички случаи на увеличение на туморния маркер CA 19-9 е нужна допълнителна консултация със специалист гастроентеролог. Изследване на СА 19-9 маркера може да се използва заедно с други тестове (карциноембрионален антиген, билирубин, чернодробни тестове), когато пациента има симптоми, които насочват към рак на панкреаса.

Изследването му показва отклонения при карцином на: панкреас; жлъчни пътища; дебело черво; стомах и яйчници.

Как да се подготвим за изследванията?

За надеждност на резултатите се препоръчва да се спазват няколко основни правила.

72 часа преди изследване на фекална проба:

• Не консумирайте храни, които оцветяват фецеса като черен дроб, цвекло, моркови, домати или храни, богати на желязо – ябълки, чушки, спанак, бял боб, зелен лук;
• Изключете приема на лаксативи и въвеждането на ректални супозитории;
• Ограничете приема на лекарства, които влияят на чревната подвижност (беладона, пилокарпин и др.).
• Общо правило е да не се провежда изследване по време на антибиотична терапия. За да получите достоверни резултати, трябва да минат поне 10-14 дни от нейния край.

Ако анализите Ви включват вземане на кръвен тест няма специални условия, но е добре това да се случи преди обяд.

Има ли превенция на рака на дебелото черво?

Лекарите препоръчват започването на профилактични изследвания за рак на дебелото черво на 50-годишна възраст.

Ако имате повишен риск за развитие на заболяването, скринингът може да започне и на по-ранна възраст.

Скрининг за рак на дебелото черво

• Колоноскопия – лекарят оглежда вътрешността на дебелото черво с помощта на гъвкава тръба, която се вкарва през ануса. По време на процедурата освен оглед, може да се извърши премахване на полипи, ако има такива, и взимане на биопсия от съмнително изглеждащи участъци на червото. Процедурата може да се извърши под обща анестезия;
• Компютър-томографска колонография (виртуална колоноскопия) – все още не особено разпространен диагностичен метод поради необходимостта от обучени специалисти по образна диагностика, които да интерпретират резултатите;
• Изследване за окултно кървене и фекален имунохимичен тест – изследването за окултно кървене цели откриването на кръв в изпражненията, която е в толкова малко количество, че не може да се види с просто око;
• Клизма с бариева каша – използва се при хора, които не могат да понесат колоноскопия;

Каква е преживяемостта?

Ако диагнозата рак на дебелото черво се потвърди, се извършват допълнителни кръвни и образни изследвания, за да се оцени точния тип, стадий и разпространение на заболяването.

Прогнозата и лечението на рак на дебелото черво зависят в голяма степен от стадия, в който е открито заболяването. Стадиите са класифицирани по скала от 0 (карцином in situ) до IV. В по-ранните стадии ракът е ограничен до стената на дебелото черво, докато в IV стадий се е разпространил в отдалечени органи (метастазирал е).

Когато заболяването се открие в ранен стадий, преди да се е разпространило, 5-годишната преживяемост надвишава 90%. Ракът се счита за излекуван, ако не възникне повторно в рамките на 5 години.

Какво е лечението на този рак?

Съществуват различни методи за лечение. Най-подходящия от тях се определя според стадия, локацията и общото здравословно състояние на пациента.

По-познатите методи и процедури включват:

• Оперативно лечение

Може би едни от най-често използваните методи за лечение са хирургичните операции и процедури. Някои от по-познатите варианти за хирургично лечение включват:

• Резекция: представлява премахване на тумора и част от заобикалящите го тъкани.
  – Лапароскопия: този вид операция е минимално инвазивна, тъй като използва инструмент, който прави няколко малки отвора в коремната стена, за да достигне до засегната област.
  – Колостомия: при тази хирургична процедура, част от дебелото черво се извежда напред, за да се свърже с коремната стена. По този начин отпадните продукти се извеждат извън тялото и се събират в специална торбичка, която пациента носи. Това може да бъде както временно, така и постоянно решение.
• Химиотерапия
  Този метод използва различни медикаменти с цел разрушаване на раковите клетки. По този начин те спират своето делене и растеж.
• Лъчетерапия – Лъчелечението се прилага с цел унищожаване на раковите клетки с помощта на високоенергийни лъчи. Съществуват различни видове терапии, като външно лечение или брахитерапия например.
• Таргетна терапия
  Позната още като прицелна терапия, тази терапия използва различни медикаменти, с цел блокирането на растежа и разпространението на раковите клетки. Характерното за този вид лечение е, че се фокусира върху определени гени и протеини на рака, които спомагат за неговото развитие.
• Имунотерапия
  Подобно на последните три изброени лечение, този вид терапия също използва медикаменти. Тяхната цел обаче в подсилването на естествената защита на организма и способността ѝ да се бори с раковите клетки.