Биохимични изследвания

При всеки здравословен проблем в тялото настъпват нежелани изменения и причината за тях трябва да бъде разкрита своевременно. Има значително количество данни, които често остават невидими за обикновеното око, скрити дълбоко в сложния танц на химичните съединения, циркулиращи в кръвта, като блясъка на кожата или работата на сърцето.

Биохимичните изследвания са ключът към тази загадка – деликатният инструмент, който превежда тихите послания на тялото на езика на медицината.

След извличане на кръвните клетки от кръвта, оставащата течна съставка се изследва за да се определи как работят вътрешните органи като черен дроб, бъбреци, сърце. Необичайно високи или ниски стойности са показател за проблеми с тези органи.

Какво показват биохимичните изследвания?

Биохимичните изследвания са лабораторни анализи, чрез които се измерват химичните и биологични съставки в телесни течности като кръв и урина. Те служат за оценка на физиологични и метаболитни процеси, като изследват концентрацията на различни вещества – ензими, хормони, електролити, липиди, глюкоза и протеини.

Тези изследвания са от съществено значение за диагностициране, проследяване и превенция на заболявания, както и за мониторинг на ефективността на лечението. Чрез тях се предоставя обективна информация за здравословното състояние на организма и функционирането на органите и системите.

Основните показатели в кръвната картина предоставят важна информация за здравословното състояние, но невинаги са достатъчни за пълна оценка. Поради тази причина, медиците често прибягват до биохимични изследвания, които допълват информацията и улесняват поставянето на точна диагноза.

Кои са най-разпространените биохимични изследвания?

Видовете изследвания в категорията, могат да се групират както следва:

Общи биохимични показатели

Урея (Urea)

Уреята е ключов метаболит в човешкия организъм, образуван при разграждането на протеините. Анализът ѝ в кръвта е част от рутинните клинични тестове, познати като „биохимичен профил“ или „кръвна биохимия“. Основното ѝ производство се осъществява в черния дроб, но може да се синтезира и от бързо развиващи се тъкани, като ембрионални или туморни.

Повишените нива на урея могат да бъдат сигнал за бъбречни или извънбъбречни проблеми, като чернодробно увреждане, запушване на пикочните пътища, сърдечна недостатъчност или гастроинтестинално кървене. В същото време, ниските стойности обикновено не са клинично значими, но в редки случаи могат да се дължат на генетични нарушения или неправилно хранене. За правилно тълкуване на резултатите е важно да се консултирате с медицински специалист.

Измерването на уреята се извършва с цел оценка на бъбречната функция, особено при съмнения за бъбречно заболяване или проследяване на вече диагностицирано състояние. Освен това, уреята е важен показател при изследвания, свързани с диагностика на извънбъбречни проблеми като чернодробно увреждане, запушване на пикочните пътища, сърдечна недостатъчност и гастроинтестинално кървене.

Креатинин (Creatinine)

Креатининът е краен продукт на креатин фосфат, произвеждан в мускулите за осигуряване на енергия при физическа активност. Концентрацията му в кръвта е ключов показател за бъбречната функция, тъй като бъбреците го филтрират и отделят с урината. Нивата на креатинин са пряко свързани с гломерулната филтрация – процес, чрез който бъбреците отстраняват отпадните вещества от кръвта. Повишените стойности на креатинин сигнализират за влошена бъбречна функция и често изискват медицинска намеса.

Пикочна киселина (Urea Acid)

Пикочната киселина е съединение, което се образува при разграждането на пуринови основи, налични както в организма, така и в определени храни, като червено месо, морски дарове и някои зеленчуци. Обикновено тя се разтваря в кръвта, филтрира се от бъбреците и се изхвърля чрез урината. При нарушена бъбречна функция или увеличено производство на пикочна киселина, нивата ѝ в организма могат да се повишат, което води до отлагане на кристали в ставите и тъканите. Това състояние често е свързано с развитието на подагра или образуване на бъбречни камъни (урикозурия).

Общ билирубин (Total Bilirubin)

Той е жълто-оранжев пигмент, който се образува при разграждането на хемоглобина от червените кръвни клетки. Хемоглобинът, пренасящ кислород в кръвта, се разгражда след разрушаването на „старите“ или увредени еритроцити, превръщайки се в билирубин. Този пигмент преминава през метаболитни процеси в черния дроб, след което се екскретира от организма.

Повишените нива често сигнализират за здравословни проблеми, като прекомерно разрушаване на еритроцити (например при хемолитична анемия) или чернодробни заболявания (хепатит, цироза и други).

Директен билирубин (Direct Bilirubin)

Билирубинът е пигмент, който се образува в организма, основно в резултат на метаболизма на хем-пигмента в слезката. При този процес се получава неконюгиран (индиректен) билирубин. Изследването на нивата му е ключово при диагностициране на жълтеница с неизяснен произход. То помага да се определи видът на хипербилирубинемията и да се установи коя част от метаболитния път е нарушена, което води до натрупване му в различни органи и системи.

Протеини

Общ белтък (Total Protein)

Общият белтък представлява сумата от всички протеини в кръвта или други течности и тъкани в организма. Тези макромолекули имат ключови роли, включително структурна подкрепа, ензимна активност, транспорт на вещества и регулация на биологични процеси.

Отклоненията в нивата на общия белтък могат да сигнализират за здравословни проблеми като дехидратация, възпаления, белодробни заболявания или нарушения в синтеза и разграждането на протеини. Поради това, изследването на общия белтък е важен диагностичен инструмент за оценка на здравословното състояние и функционалността на организма.

Албумин / Albumin

Албуминът е основният протеин в кръвната плазма, синтезиран от черния дроб. Той играе ключова роля в поддържането на онкотичното налягане и транспорта на различни молекули. Ниските нива на албумин могат да бъдат сигнал за сериозни здравословни проблеми като чернодробни увреждания, нефротичен синдром, тежки възпалителни процеси или шок.

Измерването на албумина чрез биохимичен анализ е важен показател за диагностициране на състояния като дехидратация, хронични заболявания, белодробни проблеми и хранителни дефицити, особено при възрастни хора с множество здравословни предизвикателства.

Ензими

• АСАТ / ASAT
• АЛАТ / ALAT
• ГГТ (GGT)
• Алкална фосфатаза (Alkaline Phosphatase)
• Лактат дехидрогеназа (Lactate Dehydrogenase)
• Амилаза (Amilase)
• Липаза (Lipase)

Аспартатаминотрансферазата (АсАТ) и аланинаминотрансферазата (АлАТ) са ензими от групата на трансаминазите, които се намират в различни тъкани и органи с различна активност. В черния дроб тяхната активност е най-висока. Освен в черния дроб, относително висока активност се наблюдава и в сърдечния мускул, скелетната мускулатура и мозъка.

При здрав човек стойностите на АсАТ и АлАТ в кръвта са сравнително постоянни, но когато те се повишат значително, това може да е индикация за увреждане на органи и тъкани. Повишени нива на ензимите могат да бъдат знак за остри и хронични чернодробни заболявания (като хепатит), отравяния с гъби или медикаменти, увреждания на мускулите, миокарден инфаркт и други състояния.

Електролити и микроелементи

• Калий (Potassium)
• Натрий (Sodium)
• Хлор (Chlorine)
• Калций (Calcium)
• Магнезий (Magnesium)
• Желязо (Iron)
• Фосфор (Phosphorus)

Биохимичните изследвания на електролити и микроелементи, като калий, натрий, хлор, калций, магнезий, желязо и фосфор, играят ключова роля за оценка на основните физиологични процеси в организма. Електролитите, като калий, натрий и хлор, са отговорни за поддържане на водно-солевия баланс, нормалното функциониране на клетките и нервната система.

Калций и магнезий са есенциални за здравето на костите, мускулната функция и сърдечния ритъм. Желязото е необходимо за транспортирането на кислород в кръвта, а фосфорът участва в енергийния метаболизъм и строежа на клетките. Отклонения от нормалните стойности на тези елементи могат да сигнализират за различни заболявания, като бъбречни, сърдечни или костни нарушения, анемия, диабет и други. Редовните изследвания на тези елементи помагат за ранното откриване и лечение на здравословни проблеми.

Анемия

• Фолиева киселина (Folic Acid)
• Феритин (Ferritin)
• Витамин В12 (Vitamin B12)

Биохимичните изследвания на фолиева киселина, феритин и витамин B12 са от съществено значение за диагностика на различни видове анемия. Недостигът на фолиева киселина или витамин B12 може да доведе до мегалобластна анемия, докато ниските нива на феритин обикновено са показателни за железодефицитна анемия.

Изследването на тези показатели помага за точното определяне на причината за анемията, което е важно за правилното лечение и предотвратяване на сериозни усложнения като умора, отслабен имунитет и увреждане на нервната система.

Гликемичен статус

• Глюкоза (Glucose)
• Глюкоза – трикратен профил (Glucose – three-fold)
• Гликиран хемоглобин (Glycated Hemoglobin)

Изследванията на гликемичния статус играят ключова роля в диагностика и мониторинг на диабет и други метаболитни нарушения. Основните изследвания включват измерване на нивата на глюкоза в кръвта на гладно, тест за глюкозен толеранс (ОГТТ), както и определяне на гликирания хемоглобин (HbA1c), който отразява средните нива на кръвна захар за последните 2-3 месеца.

Нивата на HbA1c над 6.5% могат да показват диабет, докато резултати между 5.7% и 6.4% сочат към преддиабет. Изследванията помагат за ранна диагностика, правилно лечение и предотвратяване на сериозни усложнения като сърдечно-съдови заболявания, бъбречни проблеми и увреждания на нервната система, свързани с диабета.

Липиден статус

• Холестерол (Cholesterol)
• HDL- холестерол (HDL Cholesterol)
• LDL- холестерол (LDL Cholesterol)
• Триглицериди (Triglycerides)

Биохимичните изследвания на липидния статус включват измерване на нивата на холестерол, HDL (липопротеини с висока плътност), LDL (липопротеини с ниска плътност) и триглицериди. Те играят основна роля в оценката на сърдечно-съдовия риск.

Холестеролът и триглицеридите са важни за нормалната функция на клетките, но високите нива на LDL холестерол (“лош” ) и триглицериди увеличават риска от атеросклероза, инфаркт и инсулт. От друга страна, HDL холестеролът (“добър” ) помага за премахването на излишния холестерол от кръвта и защитава сърцето.

Балансирането на тези липиди чрез диета, физическа активност и медикаменти може значително да намали риска от сърдечно-съдови заболявания, правейки изследванията на липидния статус важен инструмент за профилактика и лечение.

Сърдечно-съдови биомаркери

• Високочувствителен тропонин (hsTroponin T)
• N-терминален proBNP (NT-proBNP)
• Креатин киназа МВ-фракция (Creatine Kinase (CK) MV-fraction

Изследванията на сърдечно-съдовите биомаркери включват измерване на различни молекули, които помагат за диагностициране, прогноза и мониториране на сърдечно-съдови заболявания. Някои от основните биомаркери са специфични протеини като тропонини, креатинфосфокиназа и натриев тип натриуретичен пептид (BNP). Повишените нива на тези маркери могат да сигнализират за състояния като инфаркт на миокарда, сърдечна недостатъчност или атеросклероза.

Бъбречни биомаркери

• Цистатин C (Cystatin-C)
• Хомоцистеин (Homocysteine)
• Креатининов клирънс (Creatinine Clearance)
• β2-микроглобулин (β2-microglobulin)
• Алдостерон / Aldosterone

Изследването на бъбречни биомаркери като цистатин C, хомоцистеин, креатинов клирънс и алдостерон играе ключова роля в диагностицирането и мониторинга на бъбречни заболявания. Цистатин C е чувствителен маркер за бъбречна функция и се използва за оценка на гломерулната филтрация.

Хомоцистеин е аминокиселина, чиито повишени нива показват риск от бъбречно увреждане и сърдечно-съдови заболявания. Креатинов клирънс измерва ефективността на бъбречната филтрация, докато алдостерон регулира баланса на натрий и калий и е полезен при диагностика на състояния като хипералдостеронизъм.

Тези изследвания подпомагат диагностицирането на различни бъбречни заболявания, включително хронична бъбречна недостатъчност и нарушена бъбречна функция.

Каква е подготовката за провеждане на биохимичните изследвания?

Подготовката за биохимични изследвания включва няколко основни стъпки. Пациентът трябва да бъде на гладно, обикновено 8-12 часа преди изследването, за да се избегне влияние на храната върху резултатите. Пиенето на вода обикновено не се забранява, освен ако не е указано друго.

Препоръчва се избягване на интензивна физическа активност и стрес 24 часа преди теста. Важно е също така да информирате лекуващия лекар за приема на лекарства, тъй като някои медикаменти могат да повлияят на резултатите. Спазването на тези указания осигурява точността на получените данни.

Защо да направя изследванията си в laboratoria.bg?

В нашата лаборатория може да се направят всички от посочените биохимични изследвания, като резултатите се придружават и от информация за референтните им стойности. Освен изследвания от категорията биохимия, в лаборатория.бг може се правят лабораторни изследвания и от категории: виросология, имунология, микробиология, паразитология, лекарствено мониториране, молекулярна диагностика, генетика и др.

Разполагаме със съвременна техника и екип от висококвалифицирани специалисти.

Имате възможност да се възползвате от удобството на мобилно посещение, при което лаборант ще извърши желаното изследване директно във Вашия дом, а резултатите да получите през бутон “Онлайн резултати” след въвеждане на потребителско име и парола.