Изследвания за хепатит

Хепатитът е много коварно заболяване, защото няма проява на ясни симптоми и много хора не подозират, че са заразени.

Всяко възпаление на черния дроб се означава като хепатит. Това възпаление може да е резултат от различни причини, които се разделят на две основни групи:

• Инфекциозни хепатити – причиняват се от вируси, бактерии, гъбички;
• Неинфекциозни хепатити – причината за възникването им е неинфекциозна – автоимунни хепатити, токсични хепатити (алкохолни, лекарствено-индуцирани), хепатити при метаболитни заболявания.

Хепатитът се отнася предимно до група вирусни чернодробни заболявания, включително хепатит А, хепатит В и хепатит С.

Вирусният хепатит е инфекциозно заболяване, имащо много широка разпространеност. То се характеризира с увреждане на черния дроб и може да протече с или без поява на жълтеница.

Кои са основните видове инфекциозни (вирусни) хепатити?

• Хепатит А – Съдържа само един антиген – HAV, срещу който се образуват антитела. Вирусът на хепатит А е един от най-устойчивите на външната среда и висока температура, но е чувствителен на дезинфекционни средства при по-продължителна експозиция.
• Хепатит В – Вирусът има сложен строеж. Известни са над 10 антигена на вируса, но се изследват основно 3 – HВsAg, HBeAg и HBcAg. Вирусът на хепатит В е много устойчив на външни влияния, но е чувствителен на дезинфекционни средства и високи температури, особено при автоклавиране.
• Хепатит С – Вирусът на хепатит С е изключително издръжлив в условията на външната среда. По-чувствителен е към новите дезинфектанти. При температура 100°С загива за 5 минути.
• Хепатит D – Устойчив е на външни влияния, но е чувствителен на високи температури и дезинфектанти.
• Хепатит Е – Вирусът на хепатит Е е доста устойчив на външни влияния.
• Хепатит G – Структурата на вируса на хепатит G е близка до тази на вируса на хепатит С.

Как може да се заразим с вирус на хепатит?

Хепатит А и Е се наблюдава в райони с лоши санитарни условия, липсваща канализационна система, сред хора с лоши хигиенни навици и живеещи при неблагоприятни битови условия. Заразяването става при консумация на заразени с вирусни частици вода и храна.

Хепатити В, С и D се предават предимно парентерално и по полов път. Заразяване с тях може да стане при:

• кръвопреливане;
• преливане на биопродукти – напр. човешка плазма;
• трансплантация на органи от заразен донор;
• венозни и дентални манипулации;
• употреба на венозни наркотици, приложени чрез общи игли;
• татуиране и поставяне на пиърсинг;
• честа смяна на сексуални контакти;
• от майка на новородено.

Неинфекциозни хепатити

В тази група се включват автоимунните хепатити, токсичните хепатити и хепатити при метаболитни заболявания.

При токсичните хепатити чернодробното възпаление възниква като реакция към определени вещества, постъпили в организма – алкохол, лекарства, хранителни добавки и други.

Токсичният хепатит може да се развие за часове или дни след постъпването на токсините в организма или след продължителен период на системно излагане на организма.

Някои от токсичните субстанции, които може да доведат до токсичен хепатит включват: алкохол, лекарства, някои антибиотици; антигъбични средства; липидопонижаващи, някои антивирусни препарати, орални контрацептиви, анаболни стероиди и много други; растителни продукти и добавки; индустриални химикали.

Какви са симптомите и признаците при хепатит?

Клиничното протичане на хепатита преминава през няколко периода с наличие на различни симптоми и признаци:

• Сърбеж на кожата;
• Чувство за отпадналост;
• Помътняване на урина;
• Остра болка в черния дроб;
• Изпражнения с цвят на глина;
• Болезненост на ставите;
• Тъмна урина;
• Увеличен черен дроб;
• Умора;
• Повишена телесна температура.

В кои случаи се правят тестове за хепатит?

• За да се установи дали причината за нарушената функция на черния дроб се дължи на хепатитна инфекция
• Като скрининг при хора, попадащи в рискови групи – здравни работници; наркозависими
• Проверка за наличие на имунитет след проведена имунизация
• Изследване на потенциални донори на кръв и органи
• Проследяване ефекта от антивирусното лечение
• Изследване за носителство след контакт с болни от хепатит

Кои са лабораторните показатели, които се изследват при хепатит?

• Протеин (белтък) в кръвта
• Протромбиново време (PT/INR)
• Тест за хепатит С
• Тест за хепатит В
• Тест за хепатит А
• Гама-глутамилтранспептидаза (ГГТ, ГГТП)
• Изследване на билирубин в кръвта
• Аспартат аминотрансфераза (АСАТ, ASAT)
• Алкална фосфатаза (АФ, ALP)
• Aланин аминотрансфераза (АЛАТ, ALAT)

В допълнение за диагноза, мониторинг и оценка на тежестта и резултатите от лечението на вирусните хепатити се използват и други няколко лабораторни анализа:

1. Серологични:

– За установяване на вирусни антигени- HbeAg

– За установяване на антитела насочени срещу хепатитните вируси: AntiHBc, AntiHBe, HAVIgM, AntiHBs и др.

2. Биохимични анализи: АСАТ, АЛАТ, билирубин, ГГТ, Алкална фосфатаза, албумин
3. Изследване на урина: определяне на билирубин и уробилиноген в урината.
4. Показатели на кръвосъсирването: INR (протромбиново време), фибриноген

Какво включва панелът за хепатит?

Панелите за хепатит са обикновени кръвни тестове, проведени в медицинска лаборатория, които не изискват никаква подготовка и имат много нисък риск от странични ефекти.

Метод на провеждане на изследването – за целите на изследването се взема кръвна проба от вена на ръката.

За успешно провеждане на изследването не е необходима предварителна подготовка.

Как се разчитат резултатите от изследванията за хепатит?

Резултатите от изследванията за хепатит обикновено са надеждни, но невинаги дават убедителен резултат.

• Отрицателен резултат – Ако панелът за хепатит не идентифицира никакви антигени или антитела, тогава е малко вероятно лицето, подложено на теста, да има хепатит.

Основно изключение от това е, ако кръвния тест е направен твърде рано. Има период от време, след като дадено лице за първи път се зарази с вирус на хепатит, когато кръвен тест не може да открие нивата на антитела и антигени, защото са твърде ниски.

Около 3-4 седмици за инфекция с вирус на хепатит А (HAV);

Около 2-6 седмици за инфекция с вирус на хепатит B (HBV);

От 6-12 седмици до 6 месеца за инфекция с вирус на хепатит C (HCV).

• Положителен резултат

Ако панел за хепатит открие антигени или антитела за вирус на хепатит, това означава, че лицето или има активна инфекция, или че е имало такава в миналото. Антителата срещу хепатит остават в кръвта дори след като инфекцията е преминала. Панелите за хепатит могат да потвърдят дали даден пациент е имал хепатит в даден момент, но те невинаги доказват, че има текуща инфекция.

 Какво е лечението на хепатитите?

• Лечение на острите вирусни хепатити

При острите вирусни хепатити важно значение има общоукрепващо лечение – покой и почивка, диета, богата на въглехидрати и бедна на мазнини, вливания на глюкозни и водно-солеви разтвори, витамини, симптоматични средства и хепатопротектори – медикаменти, които спомагат чернодробното възстановяване. Хепатопротектори са медикаменти, съдържащи Силимарин, Адеметионин и други. При продължително задържаща се жълтеница, високи нива на билирубина и холестазните ензими се прилага и урзодезоксихолева киселина.

• Лечение на хроничните вирусни хепатити

Общоукрепващите и хепатопротектични средства;

При хроничен хепатит В – лечението включва Интерферон в комбинация с антивирусни препарати. При хроничен хепатит С – лечението включва интерферон и рибавирин. От няколко години особено ефективни са безинтерфероновите схеми на лечение, които позволяват излекуване от хроничен хепатит С при почти всички.

• Лечение на токсичните хепатити

Прилага се поддържащо лечение и антидот на съответния токсичен агент, довел до увреждането (ако има такъв). При неалкохолен статохепатит – лечението включва контрол на дислипидемията, високите нива на кръвната захар, редуциране на теглото и хепатопротектори.