Диагнозата автоимунен хепатит се поставя чрез комбинация от кръвни изследвания, които откриват специфични автоантитела и повишени чернодробни ензими, изследване на IgG и при нужда чернодробна биопсия. Автоимунният хепатит е хронично заболяване, при което имунната система на организма атакува собствените чернодробни клетки и причинява възпаление на черния дроб. Ранното поставяне на диагнозата е важно, защото нелекуваният автоимунен хепатит може да доведе до цироза или чернодробна недостатъчност.
Какво представлява автоимунният хепатит
Автоимунният хепатит е хронично чернодробно заболяване, при което имунната система погрешно атакува черния дроб. Здравият черен дроб обезврежда токсини и синтезира белтъци, а при това заболяване черният дроб е обект на собствената имунна атака. Автоимунният хепатит възниква, когато клетки от имунната система насочват реакция на имунната система срещу чернодробните клетки. Това трайно възпаление уврежда чернодробната тъкан и, ако не се лекува, води до фиброза, а след това до цироза на черния дроб. Заболяването спада към автоимунните чернодробни заболявания и често се съчетава с други автоимунни състояния. Пациенти с автоимунен хепатит нерядко имат и други автоимунни нарушения.
Причини и кой боледува
Автоимунният хепатит се характеризира с нарушение, при което имунната система на организма губи толерантност към собствените чернодробни клетки. Точната причина не е напълно изяснена, но се смята, че имат значение генетични фактори и фактори на средата, които отключват автоимунно заболяване. Заболяването може да започне на всяка възраст и засяга по-често жени.
Заяви изследване
Видове автоимунен хепатит
Различават се основно два типа. Автоимунен хепатит тип 1 е най-често срещаният тип автоимунен хепатит и се характеризира с наличието на специфични автоантитела ANA (антинуклеарни антитела) и ASMA (антитела срещу гладка мускулатура). Автоимунен хепатит тип 2 се свързва с антитела LKM-1 и протича по-често при деца. Определянето на типа автоимунен хепатит насочва лечението и прогнозата.
Симптоми на заболяването
Автоимунен хепатит обикновено протича коварно. Част от пациентите с автоимунен хепатит не проявяват симптоми дълго време, докато при други заболяването може да започне като остър или хроничен хепатит. Симптомите на заболяването включват умора, обща отпадналост, болка в дясното подребрие, пожълтяване на кожата и склерите, ставни болки и потъмняване на урината. В тежки случаи активен хепатит може да доведе до остра чернодробна недостатъчност.
Как се диагностицира автоимунен хепатит
Поставянето на диагнозата автоимунен хепатит се основава на няколко групи изследвания, тъй като нито един тест сам по себе си не е достатъчен.
Кръвните изследвания са в основата на диагнозата. Чернодробните ензими АЛАТ и АСАТ показват чернодробно увреждане и възпалението на черния дроб. Изследва се нивото на IgG, което при автоимунния хепатит често е повишено. Откриват се и специфични автоантитела — ANA, ASMA и LKM-1 — които са ключови маркери за заболяването; те представляват чернодробен антиген-насочен имунен отговор и са специфични чернодробни показатели. Тези кръвни изследвания насочват към диагнозата.
Образни изследвания (ехография и други) се използват, за да се оцени състоянието на черния дроб и да се изключат други заболявания на черния дроб и форми на чернодробно заболяване, включително вирусен хепатит, рак на черния дроб и увреждане на жлъчните пътища. Тези тестове помагат да се отграничи автоимунният хепатит от другите чернодробни увреждания.
Чернодробната биопсия дава хистологични данни за степента на възпаление и фиброза. Изследването на чернодробната тъкан потвърждава диагнозата и показва доколко са засегнати чернодробните клетки. Комбинацията от клинична картина, кръвни изследвания и чернодробна биопсия позволява диагноза автоимунен хепатит да бъде поставена надеждно. Така автоимунният хепатит се определя въз основа на съвкупността от данни, а не на един чернодробен показател. Хепатит се определя като автоимунен, когато са изпълнени тези условия.
Защо ранната диагноза е важна
Нелекуваният автоимунен хепатит уврежда прогресивно черния дроб на пациента. Трайното възпаление води до увреждане на черния дроб, фиброза и в крайна сметка цироза, а оттам — до рак на черния дроб или чернодробна недостатъчност. При остра чернодробна недостатъчност или напреднала цироза понякога единствената възможност остава чернодробна трансплантация. Затова навременното диагностициране и проследяване са от решаващо значение.
Лечение и проследяване
Лечението на автоимунния хепатит цели да потисне свръхактивната имунна реакция и да намали възпалението. Обичайно се прилага лечение с кортикостероиди и други имуносупресивни средства, назначени от лекар. Целта е да се спре увреждането на черния дроб и да се предотврати развитието на цироза. Проследяването включва периодични кръвни изследвания на чернодробните ензими и IgG. Тази статия е информационна и не замества лекарска консултация.
➜ Направи чернодробни изследвания в laboratoria.bg — виж пакета и запази час.
Често задавани въпроси
Как се диагностицира автоимунен хепатит?
Чрез кръвни изследвания (чернодробни ензими АЛАТ/АСАТ, IgG и автоантитела ANA, ASMA, LKM-1), образни изследвания и при нужда чернодробна биопсия. Диагнозата се поставя въз основа на съвкупността от данни.
Кои антитела се изследват при автоимунен хепатит?
Основните автоантитела са ANA и ASMA (тип 1) и LKM-1 (тип 2), заедно с повишен IgG.
Лекува ли се автоимунният хепатит?
Не се „излекува“ еднократно, но се контролира добре с имуносупресивно лечение (кортикостероиди и др.), назначено от лекар, което предотвратява прогресията към цироза.
Опасен ли е нелекуваният автоимунен хепатит?
Да. Може да доведе до фиброза, цироза, чернодробна недостатъчност и нужда от чернодробна трансплантация, затова ранната диагноза е важна.
Нужна ли е винаги биопсия?
Чернодробна биопсия често се прави за потвърждаване и оценка на тежестта, но диагнозата стъпва на комбинация от клинична картина, кръвни изследвания и хистология.
Бележка: информационно съдържание, не замества лекарска консултация.
