Микробилогична диагностика

Микробиологичната диагностика в медицината включва използването на различни методи за откриване и идентификация на микроорганизми, които могат да бъдат причина за инфекциозни заболявания.

Тя дефинира инфекциозния причинител в даден биологичен материал и го тества с по-малък или по-широк набор антибиотици . Така се установява точната причина на инфекцията и точния медикамент за лечение. Резултатите се получават след 72 часа от приемане на материала в лабораторията. Този вид изследване може да се направи на всички видове секрети – очен, ушен, гърлен, носен, храчка, вагинален, уретрален, простатен, еякулат, урина, кръв и др.

Изолиране и антибиологична чувствителност

Изолирането и определянето на антибиотична чувствителност са две основни стъпки в микробиологичната диагностика на инфекции.

Към този вид се отнсят изследвания на: гърлен, носен, храчка, слюнка, ушен, очен секрет, урина, кърма, влагалиюен, цервикален и уретрален секрет, ротавируси и аденовируси.

Изолиране на микроорганизми: Тази стъпка включва отделно изолиране и идентификация на микроорганизмите от клинични проби. За целта се използват специални културни среди, които съдържат хранителни вещества, необходими за растежа на микроорганизмите. След култивация се извършва идентификация чрез микроскопия, биохимични тестове или молекулярни методи като ПЦР.

Определяне на антибиотична чувствителност: След като микроорганизмите са изолирани и идентифицирани, се извършва тест за определяне на тяхната чувствителност към различни антибиотици. Този тест се извършва чрез различни методи като дифузионни методи (като дискова дифузия или Е-тест), минимална инхибиторна концентрация (МИК) или молекулни методи за детекция на резистентност.

Този процес на изолиране и определяне на антибиотична чувствителност е от съществено значение за определяне на подходящото лечение на инфекциозното заболяване. На база на резултатите от антибиотичната чувствителност, лекарят може да избере антибиотик, който е ефективен срещу конкретния микроорганизъм, като се вземат предвид и други фактори като типа на инфекцията, местоположението и тежестта на заболяването, и алергиите на пациента.

Серологични изследвания

Серологичните изследвания в микробиологията са методи за диагностика на инфекции или за оценка на имунен отговор към определени патогени. Тези методи се базират на изучаването на антителата, които произвежда имунната система в отговор на присъствието на инфекциозен агент.

Един от основните методи в серологията е имунологичната реакция, която се използва за откриване на антитела или антигени в кръвни проби. Това може да включва техники като ELISA (ензимно-свързано имунносорбентно анализиране), RIA (радиоимунно анализиране) или имуноблот.

По този метод се правят изследвания за: хламидия трахоматис, микроплазма пневионис, лаймска болест, хеликобактер, други бактериални инфекции и сифилис.

Тези методи могат също така да се използват за оценка на ефективността на ваксини или за проследяване на тенденции в разпространението на инфекции в популации.

Как се вземат проби за микробиологични изследвания?

За антибиологична чувствителност

За изследванията на антибиотична чувствителност обикновено се използват различни видове клинични проби, като кръв, урина, абсцеси, гърлени или назални секрети, спинална течност и други.

Преди вземането на пробата пациентът се информира за процеса и му се дават необходимите инструкции.

Вземане на пробата: Вземането на проба може да се извърши чрез различни методи в зависимост от типа на пробата.

Обработка на пробата: След като се вземе пробата, тя се обработва съответно според изискванията на конкретното изследване. За антибиотичната чувствителност обикновено се използва методът на културата, при който се засява пробата на хранителна среда, а след това се излага на различни антибиотици, за да се оцени чувствителността на микроорганизмите към тях.

За серологичните изследвания

Често се вземат кръвни проби. Процесът на вземане на кръв е обикновено стандартизиран и се извършва от медицински специалисти в лабораторна среда.

Подготовка на пациента: Преди вземането на пробата пациентът се информира за процеса и му се дават инструкции. Обикновено вземането на кръв се извършва от вена в горната част на ръката.

След като се вземе достатъчно количество кръвна проба, тя се обработва съответно според изискванията на конкретното серологично изследване. Това може да включва разделение на плазмата от кръвните клетки или допълнителни стъпки за стабилизация или консервация на пробата, ако е необходимо. Пробата се маркира, пакетира и транспортира до лабораторията, където ще се извърши анализът.

Кога се препоръчват микробиологичните изследвания?

Изследванията за антибиотична чувствителност и серологичните маркери се правят в различни клинични сценарии в зависимост от конкретната клинична ситуация и подозренията за инфекция.

Изследвания за антибиотична чувствителност

  • При подозрение за бактериална инфекция, за да се определи кой антибиотик е най-ефективен срещу възможния патоген.
  • При хронични инфекции, когато се предполага, че бактериите са развили устойчивост към определени антибиотици.
  • При рецидивиращи инфекции, могат да помогнат да се идентифицират причините за неефективността на предишното лечение.

Серологични маркери

  • При автоимунни заболявания, за откриване на специфични автоантитела, които са характерни за различни автоимунни заболявания като системен лупус еритематозус (СЛЕ), ревматоиден артрит и др.
  • При алергии, за откриване на алергии, като например тестовете за IgE антитела към различни алергени.

Разчитане на резултати на някои микробиологични изследвания

Носен секрет: Микробиологичен тест на назофарингеален секрет

  • Прилага за диагностицирането на инфекции на горните дихателни пътища.

Изследването се препоръчва при оплаквания като: хрема с отделяне на воднисти или жилави секрети; хронична хрема; грипоподобни симптоми; хронична кашлица; магарешка кашлица – съмнение за коклюш и паракоклюш.

  • Метод – Микробиологично културелно изследване.
  • Референтни стойности – Не се изолират патогенни бактерии.
  • Интерпретация на резултатите – Микробиологичното изследване е важно за идентифицирането на конкретен бактериален причинител.

Антибиограма

Извършва при изолиране на бактерии от урокултура, хемокултура, копрокултура, от посявка на гърлен/назален/вагинален секрет, раневи секрет, еякулат, гръбначномозъчна течност и др. Микробиологичното изследване на проби от различни материали се назначава, за да открие патогенни причинители.

Антибиограма се извършва след изолиране на бактериален причинител от проба от различни материали. Антибиограмата е особено важна за лекуващия лекар за избора на подходящ антибиотик/антимикотик за провеждане на лечението.

  • Метод – микробиологично културелно изследване
  • Интерпретация на резултатите – Резултатите от изследването на антимикробната чувствителност за съответния щам към изследваните антибиотици се представят като:

S – Чувствителен към съответен антибиотик;
I – Интермедиерен към съответния антибиотик;
R – Резистентен към съответния антибиотик;
SD – Дозо-зависима чувствителност;
NI – няма интерпретация.
Минималната инхибиторна и минималната бактерицидна концентрация се определя количествено в µg/ml.

Лаймска болест- серология

Лаймската болест е кърлежово-преносимо инфекциозно заболяване, което засяга различни системи. Причинява се от спираловидни вътреклетъчни бактерии – спирохети Borrelia burgdorferi, които се предават на човек при ухапване от заразен с борелии кърлеж. За да се зарази гостоприемника, кърлежът трябва да е престоял забит повече от 24 часа.
При серологичните изследвания се търсят специфични антитела срещу причинителя. Серологичните тестове се основават на доказването на антитела от клас IgM и IgG.

Кога да направя това изследване?

  •  При поява на типична еритема мигранс (биволско око) антибиотично лечение се започва веднага, а серологичният резултат може да се използва за потвърждаване на диагнозата и проследяването на титъра (количеството) на антителата във времето.
  • При ухапване от кърлеж и поява на обрив;
  • За проследяване на ефекта от лечението и прогресията на заболяването

Референтни стойности – Качествен тест. Резултатите се изразяват като индекс със следните референтни стойности

Гноен секрет

Гной се образува при възпаление, най-често бактериално, и се състои от мъртви бели кръвни клетки, мъртви тъкани и бактерии. Гнойното възпаление може да засегне всеки орган и система – напр. гноен синузит, гноен менингит (първичен/вторичен), гнойни артрити, гноен перитонит и др.

Гнойното възпаление обикновено е съпроводено с температура, оток, болка и нарушена функция на засегнатия орган/област. Тези симптоми са придружени и от общо неразположение, главоболие, треска понякога и гадене и повръщане.

Лечението на гнойното възпалени включва евакуиране на насъбралата се гной чрез аспирация, инцизия или дренаж, наред с прилагането на антибиотици, симптоматични и укрепващи средства.

  • При микробиологичното изследване на гноен секрет се изолира конкретен причинител и се изготвя антибиограма според антимикробната чувствителност на установения микроорганизъм.
  •  Изследването на гноен секрет се назначава при супурирали рани; евакуиране на гнойно съдържимо при аспирация, инцизия или дренаж; гнойни примеси в отделяни секрети; гнойни синуити; гнойни артрити и по преценка на лекуващия лекар.
  • Метод – Микробиологично културелно изследване.
  • Референтни стойности – Посявката на материала не дава бактериален растеж; натрупването на гной винаги се дължи на причинител или причинители – най-често бактерии, по-рядко гъбички. Нехарактерно е посявка на гноен секрет да не дава растеж.
  • Интерпретация на резултатите – Резултатите от изследването на гноен секрет са важни за правилното лечение. Изолираният причинител и антибиограмата позволяват на лекуващите да подберат подходящият антибиотик и така да се справят с гнойното възпаление и потенциалните усложненията, някои от които са животозастрашаващи.

Вагинален микробиом PCR тест

Вагинален микробиом PCR тест с е препоръчва при: установяване на причините за инфертилитет; при планиране на бременност и преди процедура за ин-витро оплождане; преди инвазивна гинекологична манипулация с повишен риск от инфекциозни усложнения; по време на бременност; в случаи на повтарящи се спонтанни аборти; при хронични и често рецидивиращи вагинални инфекции; несъответствие между клиничните симптоми и лабораторни резултати; профилактика и анализ на микрофлората при здрави жени.

  • Защо Вагинален микробиом PCR тест? – Конвенционалното микробиологично изследване се осъществява чрез взимане на влагалищен секрет. То се извършва в две насоки – посявка в хранителна среда и нативна натривка, която се изследва от микробиолог.

TPHA тест за сифилис

Сифилисът (луес) е болест, предавана по полов път с причинител Trepnoma pallidum. Заразяването става по полов път, вертикално (от майка на плод), възможно е и при кръвопреливане. Попадналите в организма бактерии бързо се разпространяват. Свързват се към клетките на съдовете, където причиняват възпалителна реакция.
Какво определя изследването?
Рутинната диагностика на сифилис се основава на серологичните методи. Преките методи (микроскопия на тъмен фон, имунофлуоресценция, инокулация на животни) се извършват в специализирани лаборатории.

  • TPHA –тестът се препоръчва при положителен резултат от неспецифичните нетрепонемни VDRL/RPR
  • Метод на изследване – Реакция на пасивна хемаглутинация между стабилизирани и сенсибилизирани пилешки еритроцити с антигенен екстракт от Treponema pallidum (щам на Никола) и антитрепонемните антитела в серума на пациента. Качествена и количествена реакция.
  • Референтни стойности
    отрицателен (-)
    съмнителен
    положителен (от + до ++++).
    Интерпретация на резултатите:
    Резултатът от TPHA теста трябва да се интерпретира заедно с резултатите от нетропенмните тестове, тъй като се използва като потвърдителен тест след положителни резултати от скрийнинговите тестове.

Урокултура

Урокултурата представлява микробиологично културелно изследване на урина за откриване и идентифициране на бактерии и дрожди в урината.

  • Урокултурата е основният метод за диагностициране на уроинфекции като уретрити, цистити, пиелити, пиелонефрити.

Назначава при оплаквания като: тежест ниско в корема; често уриниране на малко количество урина; парене, неприятно усещане при уриниране; болка в кръста, съпроводена с оплаквания при уриниране или висока температура; отделяне на мътна, тъмна, примесена с кръв или зловонна урина; при бременни урокултура се назначава рутинно, дори при липса на оплаквания; при температура с неясен произход;
Контролно изследване в хода или след приключило антибиотично лечение на уроинфекция.

  • Метод – За изследване се използва системата Uricult Plus. Състои се от 3 културелни среди, чрез които се идентифицират най-често срещаните етиологични причинители на уроинфекции. След посяване, културите се инкубират при 35-37°С за 18-24 часа. Получените резултати CFU/mL (колонииобразуващи единици/мл) са полуколичествени.
  • Референтни стойности – Прагът за откриване на бактерии в урината е >1000 CFU/mL (>103 CFU/mL)
  • Интерпретация на резултатите: Интерпретацията на резултатите става като се вземат предвид симптоматиката на пациента, по какъв начин и кога е взета урината, съгласно ECLM-EUG European Urinalysis Guidelines – 2000 (таблица)